Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Грешиш, обясни го повече от перфектно – отвърна той, след като я целуна по главата. – С цялото ми уважение, Грейс, но би ли могла да си се представиш с мъж, който да ти нарежда какво да правиш?

Алексий се засмя, а тя се усмихна. Имаше право. Най-хубавото бе, че ѝ показа как стоят нещата и звучеше доволен.

Той я завъртя, сложи я да седне на един от високите бар столове и обгърна лицето ѝ с ръце.

– Грейс, смяташ ли, че ще се чувствам добре с кротка жена, на която ѝ е достатъчно да си стои у дома и да пече атлантски пикантни сладки?

Тя сви рамене.

– Не зная. Не те познавам толкова добре. Какво са атлантски пикантни сладки? Вкусни ли са?

Воинът наклони глава, затвори очи, въздъхна, а на устните му се появи печална усмивка.

– Всъщност са много вкусни. Любими са ми. Може да си могъщ воин и да се научиш да ги печеш?

Тя се засмя и леко го побутна по рамото.

– Чудесно. Много мило. Какво ще кажеш ти да продължиш да си свиреп воин и да се научиш да ги приготвяш?

– Защо да не се научим и двамата, за да мога да облизвам подправките от голото ти тяло? – попита той и я дари с онази негова порочна усмивка.

Щом се наведе, за да я целуне, Грейс потъна в горещината на целувката, чувствайки приятното усещане, че си е у дома, което премина в нещо по-силно и настоятелно. Копнежът се превърна в глад, а гладът в потребност. Вдигна ръка, за да го докосне, но той рязко надигна глава и улови китката ѝ. С другата си ръка усети как мускулите на рамото му се стягат, а пред погледа ѝ очите му потъмняха за секунди.

– Какво е това? – попита той и разтърси ръката ѝ. – Позволила си да те бележат? – гласът му се снижи и приличаше повече на ръмжане.

Грейс погледа към китката си и веднага разбра.

– А това ли? Знакът на елфите – той все още стискаше ръката ѝ в желязната си хватка, така че тя се дръпна назад, за да се освободи. – Не съм искала да ме бележи! – сопна му се. – Престани да се държиш като неандерталец!

Алексий постави ръце на бедрата ѝ и ги раздалечи, застана между тях, след което я бутна надолу и назад, докато тя не се подпря на лактите си на масата зад нея. Само с едно движение, избута лъка и стрелите, но потрепери, щом пръстите му докоснаха лъка.

– Какво по дяволите?

– Лъкът, създаден за наследницата на Диана, се защити сам – отвърна тя с безразличие. – Както и аз, така че е по-добре да го запомниш, преди да продължиш с глупавото си поведение. Няма да ти харесат последствията.

Той премигна, сякаш току-ще се бе събудил от странен транс и погледна към нея. Тя почти бе легнала на масата. Поклати глава и за секунда я отпусна на гърдите ѝ преди внимателно да ѝ помогна да седне, а после да стане от стола.

– Моля те, ми амара… приеми моите извиненията за поведението ми. Съзрях знака на елфите и барабаните забиха в съзнанието ми. Страхувам се, че съм недостоен за теб, след като не мога да обуздая яростта и ревността си заради такова дребно нещо. Ще те оставя да работиш на спокойствие.

Грейс го сграбчи за ръката, когато той се обърна и направи първата крачката към вратата, а щом се извърна към нея, погледъ му – смесица от разкаяние и надежда, секна дъха ѝ.

– Недей. Не тръгвай. Искам да останеш. Желая…

– Желаеш какво? – Алексий се приближи на дъх разстояние и я прониза с поглед. Очите му отново бяха наситеносини. – Кажи ми какво желаеш? – нареди той, а топлият му дъх галеше кожата ѝ.

– Желая теб – призна си тя. – Само теб.

Усмивка озари цялото му лице.

– Аз също те желая. Но този път ще бъда – погледна към мястото, където бе ранена, – нежен.

Вдигна я на ръце и я занесе до стаята ѝ като междувременно благодареше на боговете за безценния дар, който му бяха поднесли.

* * *

Грейс го наблюдаваше, докато воинът сваляше дрехите си, а после и нейните. Не го изпускаше от поглед, докато лежеше до нея и докосваше всеки сантиметър от тялото ѝ. Гледката на големите му и груби ръце върху меката ѝ и нежна кожа бе необичайно еротична, в допълнение със страстта и желанието, които я обгръщаха.

Спомена, че ще бъде нежен. Такъв и беше. Нежен с частта от тялото ѝ, която все още я наболяваше, въпреки че заздравяваше бързо. Нежни един с друг. Предпазливи с наскоро пробудените крехки чувства, и наскоро разкритите всепоглъщащи нови емоции.

Тя се надигна над него и продължи да го гледа, когато той хвана кичур от косата ѝ и го допря до устните си. Вдиша аромата му, навярно опитвайки се да го запомни, след това го пусна, за да се надигне и да я целуне. Лежеше неподвижен под нея, докато мускулите му потрепваха, стремейки се да запазят самоконтрол, да го държат пасивен, за да ѝ позволи да поеме инициативата.

Това и направи тя. Наведе се към него и женствеността ѝ обви възбудата му. Ахна, когато го усети вътре в себе си. Бавно навлезе в онзи извечен ритъм. Повдигаше бедрата си и отново го поемаше в себе си, целия, наслаждавайки се на усещането за контрол.

Докато не се изгуби в това чувство и не ѝ остана друга възможност, освен да взема и граби. Да следва прилива, горещ и силен, надигащ се от вълните на страстта. Алексий изви тялото си към нейното, навлизайки още по-дълбоко в сладката ѝ влажност. Вземаше и даваше отново и отново, докато стените на матката ѝ не се стегнаха около члена му. Грейс се увери, че го гледа в очите, преди светът около двамата да експлодира в отговор на неудържимия оргазъм.

Доста по-късно, след като бе в състояние да помръдне, тя осъзна, че той е издърпал одеялото нагоре и я е покрил с него до рамената.

– Никак не беше зле и спази обещанието си да бъдеш нежен – промълви Грейс и се усмихна, заровила лице в горещите му гърди.