Разкриването на Атлантида

Оглавление

Но вместо това усещането по пръстите му бе тъй непознато чувство, което не можеше да проумее.

– Какво…?

– Белезите – извика тя. – Няма ги.

Без да спират, те прекрачиха през завеса от блещукаща светлина и се озоваха на друг плаж. Този плаж обаче, изглежда, бе частен и се намираше пред чудовищно голямо имение.

Можеше да бъде само едно място.

– Имението на Вонос – каза Грейс и се намръщи, с което загрози прелестното си лице. – Добре дошъл в Чудовищното имение.

– Това е само илюзия – обади се Рийс на Гарануин, който се появи изневиделица зад тях. Вероятно му беше навик. – Имам предвид белезите. Съжалявам, но нямам магия, която би могла да излекува следите от адските огньове.

Алексий се изненада от явното съжаление, което пролича в гласа на Рийс. Ако не знаеше що за стока са фае, би помислил, че той всъщност не притежава душа на змия.

Почти, но не съвсем.

Алексий посегна към кинжалите си, но не улови нищо освен плата на панталоните си.

– О, да – продължи елфът. – Не мислиш ли, че оръжията щяха да събудят подозрение, след като се представяш за репортер, дошъл на изискан бал? – посочи към сива копринена чанта, която лежеше на плажа в краката им. – Въпреки това, в нея ще намерите всичко, от което се нуждаете.

Независимо че бе облечена с дълга рокля и носеше обувки на високи токчета, Грейс успя внимателно да се наведе, за да провери съдържанието на чантата.

– Лъкът и колчанът ми са тук, както кинжалите и мечът ти – каза тя.

– Какво точно те кара да вярваш, че ще ти помогнем след капана, който ни устрои миналата вечер? – попита Алексий.

– Вярвам, че ще ми помогнете, защото в замяна аз ще помогна на вас. Мога да ви вкарам в къщата и се съмнявам, че ще успеете да го направите без помощта на моята илюзия. Убеден съм, че охраната е предупредена да стои нащрек за атланти, а и описанието ти е уникално. Няма как да те объркат.

– Защо аз? – Алексий нямаше да ходи никъде, преди да получи отговор на въпроса, който го глождеше, още когато говори с Лукас. – Защо фае се интересуват точно от мен?

Рийс сви рамене.

– Какво те кара да мислиш така? Моята прекрасна Грейс можеше да доведе само Аларик или някои друг представител на расата ти.

– Това не е отговор на въпроса ми, въпреки че някой не толкова добре запознат с техниката на фае за истина без честност биха се заблудили – каза Алексий. – Така че ще те питам отново? Защо аз?

Грейс го докосна по рамото.

– Алексий, сега не е моментът за този въпрос? Ще привлечем ненужно внимание и…

– Трябва да знам, Грейс. Е, ще ми кажеш ли? – предизвика с поглед височайшата особа на фае, който щеше да му отговори или да запази истината за себе си.

Поне Алексий му даде да разбере, че е наясно, че елфът има скрити мотиви.

Рийс го прониза с поглед, който би накарал всеки по-нисш да рухне. Но за щастие, Алексий никога не се бе смятал по-нисш в каквото и да е отношение.

– Заинтересовани сме от теб – най-накрая призна елфът. – В продължение на две години ти устоя на не толкова нежните мерзости на Отстъпниците на Анубиса и запази разсъдъка си. Вярваме, че опитът ще се окаже… полезен.

– Да не би да планираш да бъдеш затворен и измъчван от последователите на Алголагния? – Алексий произнесе думите с омраза, докато яростта се надигаше в него. – И решихте да експериментирате с мен като със змиорка?

– Змиорка? Сериозно? – Грейс го погледна и му се усмихна, по всичко личеше, че желае да разсее напрежението. – Вместо морско свинче?

И двамата мъже я зяпнаха.

– Хората – каза Рийс, – са отвратителни!

Алексий усети, че кимна и веднага се намръщи.

– Точно ти ли го казваш? На какви ли гнусни мъчения си бил способен през целия си живот?

– Достатъчно! Тръгвам с или без вас – скастри ги Грейс, а устните ѝ се изкривиха в брилянтна, но ужасно фалшива усмивка. – Може да продължите или да ми помогнете да намеря диаманта и да разбера какво е намислил Вонос.

След това, без да поглежда назад, за да се увери, че Рийс я следва, Грейс прекоси плажа и се насочи към имението, независимо че носеше абсурдно високи обувки. Алексий въздъхна и тръгна след нея, а след няколко крачки Рийс се озова до него.

– Предстои ти интересно бъдеще с тази жена – отбеляза елфът, докато не сваляше поглед от прекрасния задник на Грейс.

– Да, така е – отвърна му Алексий. – Преди да отклоним вниманието си от мисията, говорехме за охраната и моето, само по себе си, уникално описание.

– Така е! Ако успеем да забравим за злощастния ми опит да ви отвлека, за да си сътрудничим, шансовете за успешността на тази мисия неимоверно ще се увеличат.

Колкото и да му се искаше да му се възпротиви, Алексий не можеше да оспори логиката на елфа. А той твърде много се нуждаеше от Проклятието на вампирите, за да позволи разногласия, свързани с мястото им за спане, да попречат на откриването на този важен за расата му скъпоценен камък.

Махна към къщата и каза:

– Води ни.

* * *

Грейс влезе в имението с високо вдигната глава и свито сърце. Никога до този момент не се бе чувствала толкова ужасена. Не ѝ помогна и фактът, че Рийс трябваше да скрие оръжията им в сандък, намиращ се зад огромни дървени врати. Магията на елфа бе достатъчна, за да може да ги внесе вътре, след което растението, от което бяха направени вратите, изглежда, се събуди и като добър съучастник, покри с дебелите си и плътни листа чантата, докато вече и самата Грейс, която знаеше, че се намира там, не можеше да я види.

– Само при краен случай – прошепна тя, изпълнена с надежда, че ще успеят да вземат оръжията си, в случай че им потрябваха.