Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Чудя се какво ли би казал Сам? – каза Алексий и се ухили. – Притеснен като селянин с една вена в стая пълна с вампири?

Тя се засмя въпреки безпокойството, което я смазваше и няколко вампира близо до вратата, които им поднесоха приятните си усмивки.

– Просто чудесно – промълви тя. – Вече ме забелязаха.

– Не забравяй, че си репортерка – прошепна Рийс и я стресна. Почти бе забравила за присъствието на елфа. – Трябва да те забележат. Сега върви и им задай няколко въпроса, за да не събудиш подозрение и да не започнат да се питат защо не си вършиш работата.

Грейс завъртя очи.

– Репортер, а? Първият репортер без пропуск за пресата, без тефтер, магнетофон, но за сметка на това, носещ диаманти, чиято стойност се равнява на такава сума, с която няколко пъти бих могла да купя това имение. На това ли му казваш камуфлаж, Шерлок!

Рийс махна с ръка и колието ѝ се превърна в пропуск за пресата, а в ръцете ѝ внезапно се озоваха химикалка и тефтер.

– Върви да разузнаваш – нареди елфът през зъби.

– Добре – сопна му се тя.

Притеснен за нея, Алексий я погледна, а тя му кимна. Беше добре. Щеше да се справи.

Надяваше се, че всичко с нея ще бъде наред.

След това воинът се сля с тълпата и лишеното му от белези лице и прибраната му коса не привличаха никакво внимание. Вампирите също бяха неземно красиви, но плашещо бледи. Така че единствената, която щеше да привлича вниманието им, бе Грейс Хавиланд. За щастие, на тази шумна веселба присъстваха още няколко човеци. Без съмнение щеше да ѝ е трудно да се скрие, ако беше единственото същество с пулс в стая пълна с вампири.

Грейс въздъхна, готова да се прави на Нанси Дрю, след което си проправи път през тълпата като от време на време задаваше въпрос, правеше коментар и като цяло се опитваше да изглежда като натрапчив и любопитен репортер. Поне доколкото бе възможно.

* * *

Алексий се притесняваше за две неща: първо, страхуваше се, че няма да е достатъчно близо до Грейс, ако я настигнеше опасност. И второ, нямаше да успее да намери Проклятието на вампирите преди магията на Рийс да отмине и Вонос да разбере кой всъщност бе той. Последното, от което се нуждаеше, беше Анубиса отново да започне да го преследва.

Болката, която изпита в ръцете си, най-сетне му даде знак, че толкова силно бе свил юмруците си, че се нараняваше. Принуди се да се успокои, усмихна се на няколко кръвопийци и се върна към задачата си да намери врата, ниша или друг възможен вход към съкровищницата на Вонос.

Както бе прието на тези мероприятия, присъстваха богаташчета и паразити, но щом зави по коридора, се изправи пред истински бандит.

– Ще ми кажеш ли защо минаваш оттук? – попита приличащият на главорез руснак.

Провачек.

– Търсех тоалетната и се изгубих, човече – сподели тихо Алексий. – Ходеше ми се до едното място, но една възрастна жена с рижава коса не ме остави да си тръгна. Едва сега успях да се измъкна от нея. Питър Паркър, репортер, Орландо Сън Таймс.

После му подаде ръка с най-фалшивата усмивка, на която бе способен, надявайки се, че руският мафиот никога не е гледам филмите за Спайдърмен.

– Добре. Както кажеш. Не ме занимавай повече – отвърна вампирът и се прокрадна пред простовата дървена врата. – Зает съм с важни дела. Продължи по пътя си.

– Да, разбира се. А къде е тоалетната?

Провачек посочи дъното на коридора.

Докато Алексий вървеше към банята, забеляза лъскав, добре охранен човек да се приближава към Провачек. Вместо да даде всичко от себе си да го отпрати, както бе направил с Алексий, Провачек се усмихна широко и след като се огледа във всички посоки, дръпна мъжа в стаята и плътно я затвори.

Някой съвсем леко го докосна по лакътя и той се завъртя готов да нападне, но прекрасният глас на Грейс прозвуча в ухото му.

– Успокои се, здравеняко. Какво откри?

– Натъкнах се на Провачек, който отчаяно се опитваше да се отърве от мен. Обаче си намери някои, който му се понрави повече от мен. Човек, смърдящ на пари.

Грейс сключи вежди и го изгледа с изненада.

– Този, който изглежда като маймуна ли е Провачек? Защото онзи, който влезе с него, е Снайдер, магнат на недвижими имоти. Той пое щафетата след смъртта на Фулър.

– Изглежда, че нещата се усложняват – обади се Рийс, който за пореден път се появи от нищото. – Фулър имаше отвратителния навик да реже дървета и на тяхна място да строи паркинги и молове. Беше в списъка ни, но след като вече е мъртъв, Снайдер се превръща в един от главините ни приоритети. Особено след като се появява в такава неприятна компания.

– Имате списък? – Алексий искаше да разбере повече. – Кой още е в него?

– Красивата Грейс може да е в него, гола, ако някога възвърне разсъдъка си и зареже жалкия ти задник – от спокойствието в гласа на елфа, на Алексий му се зави свят.

Погледна към Грейс и се зарадва, щом видя същата реакция изписана на лицето ѝ.

– Искаш ме гола, и то в същия списък, в който е слузестата топка Карсън Фулър?

Алексий се ухили при язвителния ѝ тон, но нямаха време за губене.

– Концентрирайте се. Гарануин, по-късно ще ти сритам задника. Но сега трябва да намерим съкровищницата.

– Убеден съм, че камъкът се намира в паник стаята, която архитектът е проектирал, но трябва да минем през двойни врати, за да се доберем до него – каза Рийс.

– И как разбра?

– Двамата с архитектката си поприказвахме – ухили се той, а в порочно циничните му очи проблесна пламък.

– Обзалагам се, че така е станало – отвърна Грейс и отново завъртя очи. – Блондинка или брюнетка?