Разкриването на Атлантида

Оглавление

Вместо това се случи неочакваното: стрелата уцели право в целта.

Право в целта.

Щом от раната на гърдите ѝ излезе пушек, Анубиса започна да пищи и дръпна стрелата, опитвайки се да я извади. Грейс излезе от шока, в който бе изпаднала, и скочи напред с идеята да се затича към Алексий, но един-единствен изстрел я спря. Сълзите се стичаха по бузите ѝ, а тя не смееше да погледне.

– Всичко е наред, ми амара. Може да съм на години, но имам няколко трика в ръкава си.

Тя избърса очите си и видя Алексий, с пушка в ръка да стои над трупа на Провачек. От цялото тяло на Анубиса излизаше пушек, докато тя продължаваше да се гърчи и пищи на пода.

Грейс реши, че бе дошъл моментът да си тръгва. Обърна глава към вратата и Алексий се отправи с нея към изхода. Почти бяха стигнали, когато силен гръм проехтя в стаята и ги принуди, макар и против волята им, да спрат и да проверят какво става.

Зад тях, почти незабележим, окъпан в сребристо сияние силует, изстрелваше стрела след стрела от своя невидим лък право в богинята на вампирите, която не спираше да крещи и да проклина.

– Това я Диана – прошепна Грейс и за секунда очите на обляната със сребърно сияние богиня срещнаха нейните.

Но крясъкът на Анубиса развали момента. Веднага щом излязоха от имението, светлината на пълната луна ги окъпа, а тълпа от тичащи хора, нетърпеливи да избягат от титаничната битка между двете богини, ги последва. Чу се още един гръмотевичен звук, след това имението се разтърси, преди да експлодира и да се срути до основи. Дано да бе погребало Анубиса за вечни времена.

– Твърде много е, за да се надявам – каза Алексий в отговор на неизказаното ѝ желание.

– Знам, но за мен се отнася същото – отвърна тя и обви ръце около него, знаейки, че повече никога не би го пуснала. – Ти си повече от всичко, за което някога съм мечтала.

Стояха така в продължение часове или по-точно, докато слънцето залезе, а луната светеше в най-високата си точка в нощното небе, наблюдавайки какво бе останало от имението на Вонос. Само купчина чакъл и знаци „Не преминавай. Частна собственост“. Пожарникарите, полицията и парамедиците вече бяха дошли и повечето си бяха тръгнали, въпреки че следващите няколко дни и нощи в района постоянно щеше да има мигащи светлини и детективи. Двамата с Алексий дори бяха разпитвани, но демонстрираха пълна липса на знание за причините довели до експлозията.

Все пак нямаше как да кажат на полицаите, че сблъсъкът между богините на вампирите и лова е изравнил със земята имението на Приматор Вонос. Дори и специалните части за паранормална активност не биха повярвали.

– Ще тръгваме ли? – попита Алексий накрая.

– Къде ще отидем? – отвърна му тя, но изтощението обезличи гласа ѝ. – У дома? Аз дори няма дом.

Алексий я взе в прегръдките си и я целуна.

– Моят дом е там където си ти. Мисля че е време да видиш Атлантида.

– Не мисля – прошепна глас, блестящ от радост, в който сякаш звънтяха всички възможно симфонии. – По-скоро дойде време моята наследница да се запознае със своята прародителка.

Грейс застина на място, бавно се изплъзна от ръце на Алексий и се обърна назад. Между тях и морето стоеше жена, нагазила във водите, докато прохладният морски бриз вееше косите ѝ.

Щом я погледна за втори път, осъзна, че пред нея не стоеше жена, а богинята. Мощта искреше около нея, пращеше и блестеше в дългите ѝ копринени коси, а сребърния блясък на луната се отразяваше в очите ѝ.

Грейс коленичи пред нея.

– Милейди!

Диана, трябваше да бъде тя, се засмя и вълните, водени от звънливия ѝ смях, се разбиха в брега, образувайки лека мъгла точно пред Грейс.

– Служи ми вярно, дъще моя – каза Диана. – Заслужи си почивката и си добре дошла да посетиш съюзниците ни под вълните на моретата. Но те предупреждавам: няма да понеса да се закълнеш във вярност на Посейдон. Аз съм ревностна богиня и държа на своето.

– Какво ще кажете, ако тя се закълне във вярност на мен? – попита Алексий. – Както и аз на нея.

Грейс ахна, сграбчи го за ръката и се опита да го издърпа, за да коленичи преди Диана да го смачка, задето си бе позволи да говори без разрешението ѝ, но вместо да го унищожи, богинята просто се засмя.

– Вече си се заклел да ѝ бъдеш верен, права ли съм? Ти си достоен спътник – каза Диана. – Чудя се дали да не ти поднеса дар и да премахна белезите ти?

Грейс отново въздъхна и се изправи на крака, защото не искаше да води този разговор коленичила. Срещна погледа на Алексий..

– Какво ще кажеш, Грейс? Ще те привличам ли повече, ако нямам белези?

Тя му се усмихна и се повдигна на пръсти, за да целуне обезобразеното му лице.

– Невъзможно е. Ще те обичам без значение какво ще стане с лицето ти.

Той взе ръцете ѝ в своите и я погледна съсредоточено.

– Тогава разбираш защо притесненията за бръчките и остаряването са маловажни. Ще те обичам, докато последната капка в океаните и моретата на този свят не пресъхне.

– Нямам думи да опиша колко красиви и поетични са думите ви, но аз трябва да се връщам към задълженията си. Решете сега – нареди им Диана, но този път гласът ѝ носеше в себе си цунами, унищожение и тежестта на вековете.

Богинята си беше богиня, без значение колко привлекателна бе. Грейс никога не биваше да го забравя.

– Смятам да си остана така, но мога ли да поискам нещо вместо това, милейди? – попита Алексий. – Бихте ли дали благословията си за нашия съюз? Обещавам, че ще науча повече за вас, така че двамата с Грейс да отгледаме децата си и да ги възпитаме да ви познават.