Кралска кръв

Оглавление

119

Този сорт малки неофициални аудиенции не бяха нещо ново за Клара, но досега другите търсеха нея, вместо тя да търси тях. Знаеше как да предложи курабийки и подкрепа без обещания. Формата ѝ беше позната. Единствената промяна беше в ролята, която играеше сега, и в залозите.

Елисия, слава богу, вече се беше отървала от името Калиам. Заслонена в семейството на съпруга си, тя спокойно можеше да се появява в двора, без да рискува позицията си. При Викариан рисковете бяха по-големи, но се беше разминало с малкия дявол — когато избухнаха размириците, момчето не беше в Камнипол. Той беше верен на бог и на кралския клир. И той трябваше да се отрече от баща си, но направеше ли го, щеше да се отърве.

Бариат и Джори бяха в най-голяма опасност от всичките ѝ деца, затова Клара съсредоточи усилията си в тази посока, упорито се отбиваше у всичките си познати, всички, които не биха ѝ затръшнали вратата в лицето. Всички, които я познаваха преди и се бяха възползвали по един или друг начин от връзките и доброто ѝ сърце. Сега беше неин ред да потърси подкрепа, да използва кредита на доверие, който беше натрупала с годините, да го превърне в инструмент. И като всеки нов, нетестван инструмент, понякога той оправдаваше надеждите ѝ, друг път — не. Случваше се да излезе от поредната къща, без да е сигурна дали молбите ѝ са ударили на камък, или тъкмо обратното. Но всичко това нямаше значение, стига децата ѝ да оцелееха.

Дойде време за вечеря и Клара намали темпото, защото в този час на деня не беше удобно да се натрапва неканена в домовете на хората. Спря при едно дюкянче, което предлагаше вчерашни питки с наденица, черна горчица и бира. Посегна отново към лулата си, после си спомни за тютюна и я прибра, като ругаеше под нос. Трябваше да си намери тютюн отнякъде. Както и храна, в този ред на мисли. И подслон, след като гостоприемството на лорд Скестинин стигнеше до неизбежната си кончина. Така де, не можеш да подслониш за вечни времена в дома си жената на предател. Ако Бариат се издигнеше във флота или Джори спечелеше голяма победа на бойното поле, Клара би могла да възвърне отчасти позициите си като майка на уважаван син. Но в обозримо бъдеще беше обречена да остане жената на съпруга си.

За няколко минути, докато седеше на грубата маса пред дюкянчето и столът се клатеше под нея, си позволи да отпусне лице — мускулите я боляха от постоянната усмивка. Беше объркана и се чувстваше празна по начин, за който дори не бе подозирала. Бракът ѝ, семейството ѝ, дребните забавни дворцови интрижки… и Досън със своята архаична любов към дълга и изначалната си неспособност да види последствията от сляпото си чувство за чест. Това бяха стълбовете на живота ѝ, откакто бе напуснала майчиния дом. Не беше построила сама този живот за себе си, по-скоро се беше сраснала с него.

Сега се чувстваше като саксийно цвете, което са извадили внимателно от саксията и са го измили от пръстта. Още не беше пострадала непоправимо, но бледите ѝ коренчета бяха изложени голи на стихиите. Не намереше ли почва, щеше да загине. Знаеше го така, както знаеше, че слънцето ще изгрее и есента ще дойде.

А в центъра на всичко това беше осезаемата липса на Досън Калиам. Мъжът, който я беше обичал повече, отколкото я беше разбирал. Централната колона на нейния живот. Клара още го помнеше такъв, какъвто го бе видяла в нощта на първата им целувка. Как бе крил страха си зад кавалерство, а тя бе загърнала своя в скромност, и така, докато не се притесни, че нито тя, нито той ще съберат смелост, че ще си седят в онази градина, жадни един за друг, докато самата земя не остарее. Тогава Досън беше млад и красив. Най-добрият приятел на принц Симеон. А коя беше тя тогава? Момичето, избрано от баща му. Бракът им беше уреден, без никой да ги пита.

Запита се дали не е могла да направи нещо, с което да го отклони от самоубийствения му курс. Искаше ѝ се да е могла. Ако цялата тази катастрофа беше по нейна вина, това би означавало, че е имала известен контрол върху ситуацията. Уви, беше само фантазия. Никакво соаре или приятен разговор за разтуха не биха примирили Досън със свещениците на Палиако и с мисълта, че те управляват кралството. Абсурд.

Върна се в дома на лорд Скестинин по мръкнало. Краката и гърбът я боляха. Подгъвът на роклята ѝ беше мръсен от уличния прахоляк, който бе делила с кучетата и конете. Изглежда, трябваше да свиква с миризмата на фъшкии като част от атмосферата на Камнипол. Голяма работа. Имаше и много по-лоши неща.

Още щом влезе, чу Бариат да говори гневно и Джори да му отвръща по същия начин. Стисна устни и тръгна към кавгата по тъмния коридор и оттам в трапезарията, осветена от евтини лоени свещи и обзаведена за семейство, което не живее тук.

— Той е баща на съпругата ми — тъкмо казваше Джори.

— А аз съм ти брат — ревна Бариат, лицето му бе толкова червено, че чак синееше. — Откога това няма значение? И кое е следващото — ще пропълзиш при онзи кучи син в Кралски шпил да го молиш за стая и парче хляб?

Сабиха стоеше на прага в другия край на стаята и стискаше копринена кърпичка. От изражението ѝ Клара се досети каква беля е направил по-големият ѝ син.

— Мили боже — каза тя и влезе в трапезарията с показната самоувереност на звероукротител, който се спуска в меча яма. — Човек ще рече, че сте деца и някой ви е взел любимата играчка. Какво става тук?

— Отседнали сте при Скестинин — каза Бариат и мигом насочи гнева си към нея. — Няма да я бъде тая! Той ме изрита от флота. Служих под негово командване години наред, а при най-малкия проблем той ме изхвърля през борда като развалена риба.