Кралска кръв

Оглавление

121

— Срещал съм се с него. Той изигра ключова роля за издигането на Палиако до трона и по всичко личи, че дворцовите интриги са негова стихия открай време. Изключително консервативен в мисленето си и мрази банкерите.

— Значи няма да скърбя дълго за него — каза Ситрин. — Нещо, за което да си отварям очите и ушите?

— Не знам — каза Парин. — Ослушвай се какво говорят хората за размириците. Ако Калиам има съмишленици, вероятно ще бъдат разстроени и това ще ги издаде.

— Хубаво — каза тя. — Мислех, че ще има повече наказани. Калиам не е бил единственият благородник, замесен в опита за преврат.

— Така е, но той е бил водачът. Част от другите са се предали навреме и са сключили сделка с регента. Калиам е бил заловен. Това го прави двойно виновен и ще го използват за назидание.

Вратата се отвори и един слуга надникна в кухнята и каза:

— Лордът и дамите излизат. Побързайте, за да не ни чакат.

— Аз пък бях останала с впечатлението, че ние ги чакаме — каза Ситрин.

— Благородната кръв следва други правила — каза Парин. — Най-добре да кимаме, да се покланяме и да се запасим с търпение.

— И да минем през тоалетната преди тръгване — каза кисело Ситрин.

— Да — каза Парин с усмивка. — Това също.

Канл Даскелин и семейството му се возеха на паланкин, носен от дузина мъже, а Ситрин и Парин Кларк ги следваха на разстояние в двуколка, теглена от два коня. Едва когато наближиха Кралски шпил Ситрин си даде сметка колко е огромна тълпата. Всички улици и пресечки около замъка бяха претъпкани. Слуги крещяха и се караха, бутаха се чий господар да мине пръв, спореха на висок глас за предимство и етикет, както рибари се карат за мрежите си. Двуколката им изобщо не наближи замъка, а сви в една пресечка на четвърт миля от него и спря.

— Благодаря — извика Парин на кочияша и му хвърли една монета.

Слязоха и Ситрин попита:

— Пеша ли ще вървим до Кралски шпил?

— Точно както се полага на статута ни — каза той и ѝ предложи ръката си.

Залата беше проектирана великолепно. Без значение къде си застанал и колко висок е човекът пред теб, издигнатият подиум се виждаше отвсякъде. Гедер седеше на кресло с плюшена тапицерия, Астер — до него. Ситрин едва се сдържа да не им помаха. Като ги гледаше двамата заедно, всичко изведнъж ѝ заприлича на театър. Само дето не беше театър, разбира се. Гедер не играеше ролята на лорд-регент, а беше лорд-регент. Или пък да играеш ролята и да си лорд-регент беше едно и също?

Басрахип стоеше малко встрани със сведена глава, сякаш се вслушваше в нещо. Ситрин изпита неприятното чувство, че свещеникът чува всеки разговор в залата, най-тихия дори.

— Виждаш ли жената в сиво, в левия край? — попита я тихо Парин, гласът му едва се чуваше в шума на стотиците разговори. Ситрин погледна наляво. Видя Канл Даскелин и семейството му, но никоя от жените около него не беше със сива рокля. Дъщерите му се бяха наконтили като за празненство. Направи крачка встрани и видя жената, която имаше предвид Парин. Жена на средна възраст с обло гладко лице. Носеше наметало с пепеляв цвят. Двама млади мъже стояха до нея, по-високият беше с дълга моряшка брада. Другият също имаше брада, но от по-нова реколта.

— Съпругата и синовете на Калиам — каза тя.

— Виждала си ги и преди?

— Не — отвърна Ситрин и плъзна поглед по хората около тях. Посраменото семейство гледаше право напред, израженията им варираха от отчаяние до силен страх и решителна празнота, а хората около тях се правеха, че не ги виждат. Все едно тримата бяха призраци. Никой не ги виждаше.

Не, това не беше съвсем вярно. Гедер ги виждаше. Ситрин се наведе напред. Да, Гедер гледаше към тях, при това без гняв или жажда за мъст. Интересно. Докато се криеха в мрака под земята, той ѝ беше казал, че иска да отмъсти на мъчителите си за всяко унижение, и тя му беше повярвала. Но сега в погледа му се четеше най-вече тревога.

Барабанен ритъм оповести пристигането на затворника. След миг малка дървена врата се отвори недалеч от Гедер и Астер. Мъжът, който влезе през вратата, беше със сива коса, прибрана назад да открива лицето. Облечен беше в селяшки дрехи, мръсни и лекьосани. Краката му бяха боси, петите — черни. Осанката му обаче беше по-царствена от тази на Гедер, толкова по-царствена, че на Ситрин ѝ се сви сърцето от съчувствие към дебеличкия регент.

Досън Калиам, родолюбец и предател, коленичи в центъра на залата, заобиколен от стражи с извадени мечове. Астер го гледаше нервно.

Ситрин прехапа устна. Ставаше нещо странно, но какво? Гедер излъчваше неохота на вълни. Когато се изкашля, целият двор млъкна в очакване.

— Отправена ми беше молба от… синовете на дом Калиам за позволение да говорят. Давам такова позволение на Джори Калиам от дом Калиам.

По-младият син пристъпи напред и множеството се разшумя. Значи не бяха очаквали такова развитие на нещата. Гедер проявяваше щедрост към семейството на мъжа, който се беше опитал да го убие. Какво се надяваше да получи в замяна, Ситрин нямаше представа. Очите на лейди Калиам бяха затворени, лицето ѝ — посивяло като плаща. По-големият ѝ син я държеше за ръката.

— Лорд-регент Палиако — каза Джори Калиам. Имаше хубав глас. Силен, без да е креслив. — Принце. Изправям се тук, за да ви кажа следното. Обичам много баща си и се гордея с вярната му служба на трона в миналото.

Шумът на тълпата подсказа на Ситрин, че малцина споделят чувствата му, но младият мъж вдигна брадичка и продължи с по-силен глас:

— Последната му постъпка обаче беше… — Млъкна, задавил се с думата. — Последната му постъпка беше измяна. И аз, от името на своето семейство, се отричам от баща си Досън Калиам. Отхвърлям името му и потвърждавам лоялността си към короната.