Кралска кръв

• Предыдущая
• 130/142
• Следующая

— Това не са просто точки върху картата, Брут. Това са места. Моето семейство е живяло в имението си десет поколения. Дедите ми са погребани там. Не мога да разменя това за някаква поляна насред Астерилхолд, няма да е същото, разбери.

Гедер вдигна вежди. Не разбираше много от тази част на регентските си задължения, но знаеше, че Даскелин и Брут са прави. Имаше проблем и той трябваше да се разреши.

— Същото е с градовете — каза Брут и посочи обвиняващо големите точки на Калтфел и Асинпорт. — Няма как да ги направим част от баронство и да ходим там веднъж в годината. Опитаме ли, до пролетта ще са се разбунтували и ще се озовем там, откъдето започна цялата тази шибана история.

— Бунт няма да има — каза Басрахип.

— Лесно ти е да го кажеш, преподобни — възрази Брут. — С цялото ми уважение, но ти никога не си управлявал град. Градовете са по-лоши и от деца.

— Те имат храмове на богинята — каза Басрахип. — Праведният слуга ще ги държи в правия път.

Даскелин и Брут се спогледаха. Даскелин пръв отклони поглед и изсумтя:

— По собствените ни улици се водеха сражения половината лято.

— Да — отвърна Басрахип с широка усмивка. — Градът беше подложен на изпитание и бе пречистен. И ако позволите да отбележа, принц Даскелин, ние сме тук, а врагът е мъртъв.

— Като говорим за мъртви врагове — каза Брут, — има и трети вариант, но той означава да се откажем от масовата екзекуция на астерилхолдския нобилитет.

— И да дадем по-малка награда на хората, които останаха верни на короната — каза Даскелин.

— Не е никаква награда, ако не ти е по силите да я управляваш, Канл. Ако спреш да мислиш с кесията си и впрегнеш за разнообразие здравия си разум, и сам ще го разбереш.

— Стига! — викна Гедер и двамата млъкнаха смутени. — Третият вариант. Какъв е?

Една от картите падна на пода и се нагъна по свивките. Брут си подръпна мустака.

— Бихме могли да оставим управлението на Астерилхолд в ръцете на собствените му благородници. Вземете неколцина мъже от най-висшата им прослойка и нека се закълнат във вярност на Разсечения трон. Не твърде много, петима или шестима, колкото да… знам ли, колкото да заместят онези, които изгубихме. Преди може и да не са били на наша страна, но сега и за глупака е ясно кой командва парада.

Гедер пристъпи към масата и приглади една от картите. Астерилхолд беше много по-малък от Антеа, а заради тресавищата и планините на юг процентът на обработваемата му земя беше значително по-малък от този в империята. Ако не се брояха двата големи града, дори не би могъл да мине за сериозно завоевание.

— Започнахме ли вече да избиваме нобилитета? — попита Гедер.

— Не, милорд — отговори Даскелин. — Покрай бунта на Калиам изостанахме значително от предвидения срок.

— Задръжте екзекуциите. Мисля, че имам една идея.

Балната зала, където Басрахип беше подложил на тест мъжете от личната стража на Гедер, не беше използвана по предназначението си от няколко години. Дюшемето се беше изкорубило. Големият канделабър беше почистен, но имаше ръжда по сглобките. Гедер вървеше бавно из залата с присвити очи и я виждаше не в сегашния ѝ вид, а в друг, въображаем. Басрахип стоеше на прага със скръстени ръце. И да имаше някакво мнение по въпроса, още не го беше изрекъл на глас.

— Онова, което направихме тук — каза Гедер и кимна към амфитеатрално разположените скамейки. — Можем да го направим пак, нали?

— Стига да искате, принц Гедер.

Гедер тръгна между скамейките, изкачи се до четвъртия ред, обърна се и погледна отвисоко към Басрахип и пода на балната зала. Погледнат оттук, дори Басрахип изглеждаше дребен. Гедер усети мехурче на доволство да се надига в гърдите му. Почти все едно е открил рядка и интересна книга.

— Не с мъжете от личната ми стража обаче — каза той. — А с благородниците от Астерилхолд. Ще ги доведем тук и ще ги подложим на теста. Виновните ще хвърлим от някой мост, а невинните ще наградим със земи, титли и управлението на родната им страна. След като се закълнат във вярност на Разсечения трон, разбира се. Така ще разрешим всичките се проблеми, нали?

Басрахип пристъпи напред.

— Може да бъде направено, милорд.

— Добре — каза Гедер.

— Може ли да ви предложа нещо, принце мой?

— Да? Какво?

— Не е необходимо да чакаме, докато мъжете от Астерилхолд пристигнат. Може да използваме този план и по-рано.

Мина седмица, докато стегнат залата и тя придобие поне отчасти задоволителен вид. По заповед на Гедер боядисаха стените в черно. Скамейките останаха, но предните им редове бяха разглобени и от дървения материал майсторите сглобиха нещо като магистратска банка, но по-висока. Сладката миризма на стърготини се разнасяше из целия Кралски шпил. Гедер реши да остави ръждясалия канделабър, отчасти защото беше от масивно ковано желязо и отчасти защото щеше да мине още седмица, докато ковачите го сменят с нещо по-добро, а той не можеше да чака толкова.

Когато залата беше готова, Гедер доведе Басрахип, все едно свещеникът беше дете, на което правят подарък.

— Надявам се, че ти харесва — каза той. — Подозирам, че поне още година ще прекарваме доста време тук. Стражите ще стоят на пейките от двете страни, ей там. Аз ще съм на високата банка, а ти ще седиш някъде близо до мен, в ниското, откъдето ще чуваш по-добре затворника.

— Затворника?

— Или който е там — каза Гедер и махна с ръка.

— Великолепно е, милорд — каза Басрахип.

— Но?

Свещеникът кимна към стената в дъното и каза:

• Предыдущая
• 130/142
• Следующая