Кралска кръв

Оглавление

Картадамското момиче, което обслужваше клиентите денем, ѝ донесе чиния със сирене и черен хляб и една дървена купичка със стафиди. И по-важното, донесе ѝ голяма халба хубава бира. Ситрин кимна отсечено и се постара да вложи поне малко хъс в усмивката си. И да беше забелязало нещо странно, момичето го скри — лесна задача предвид меката козина, която покриваше лицето му. Картадамите сигурно бяха добри картоиграчи, помисли си разсеяно Ситрин, докато отпиваше от бирата. Носеха маски по рождение.

Входната врата се отвори и в помещението плисна светлина. Нечия сянка обаче веднага я запречи. Само по силуета — и по характерната дрезгава кашлица — Ситрин позна новодошлия. Ярдем Хейн. Той беше вторият по чин в нейната охрана — нейната охрана — и един от двамата мъже, които я познаваха още от ванайското ѝ бягство. Сега, когато Ванаи беше изгорял и всичките му жители бяха загинали в огъня, Ярдем беше сред малцината живи, които я познаваха от най-отдавна.

Тралгунът тръгна бавно към Ситрин. За човек от толкова едра раса можеше да е неестествено тих. Седна на пейката до нея и дългите му кучешки уши щръкнаха под ъгъл напред. Миришеше на стара кожа и масло за мечове. Въздишката му беше дълга и дълбока.

— Минало е зле, а?

— Зле — отвърна Ситрин, имитирайки лаконичните реплики, които обичаха да си разменят Ярдем и капитан Уестер. Но не се сдържа и избълва: — Дори не ме изслуша докрай. Цяла зима договарях тази сделка. Да, рискове има, но са добри рискове, премерени.

— Пик явно не мисли така.

— Явно — каза Ситрин. — Как я мразя само, проклета да е.

Още докато сключваше сделката, Ситрин знаеше, че прикрепеният ѝ нотариус ще възрази. В продължение на месеци беше упражнявала пълен контрол върху дейността на своя клон от Медеанската банка. Одобрявала бе всеки заем, който ѝ се стореше изгоден. Финансирала бе всяка инициатива, която ѝ изглеждаше разумна. Подписвала бе с кръвта си десетки договори и споразумения и беше постигнала положителен краен баланс. Само че документите за регистрацията на банковия клон бяха подправени, следователно договорите, които беше подписала, нямаха никаква правна стойност. Оставаха още четири месеца, докато навърши пълнолетие и наследи дела на родителите си в банката, четири месеца, докато придобие пълните права на възрастен човек в очите на закона. Но дори след това трябваше да запази ролята, в която беше влязла по принуда — роля на доста по-зряла жена с едва четвърт първокръвен произход. Банковият ѝ клон беше изграден върху лъжи и измами и щяха да минат години, преди съмнителните споразумения да бъдат изчистени докрай. А дотогава Ситрин трябваше да играе дискретно и предпазливо. Фантазираше си как захвърля всичко на вятъра само за да вбеси нотариуската, пратена ѝ от холдинговото дружество в Карс. Пик Устерзал.

„Нищо няма да подписвате. Всички договори ще се подписват само и единствено от нотариуса. Пак той ще присъства на всички преговори. Ако отмени някое ваше решение, приемате, без да спорите. Холдинговото дружество си запазва пълен контрол върху дейността на клона. Вие сте един фигурант и нищо повече.“

Тези условия ѝ бяха предложили, тези условия беше приела. По онова време се чувстваше пияна от облекчение, защото не вярваше, че изобщо ще задържи нещо. Смятала бе, че появи ли се нотариусът, ще е само въпрос на време, преди да му скрои шапката и да си върне контрола. Дотогава трябваше да прояви малко търпение и толкова, нищо страшно. През седмиците преди нотариусът да пристигне заспиваше с мисълта как свежда кротко очи пред някой беловлас член на банковата управа, подхвърля му гениални идеи и постепенно печели доверието му. Постигнеше ли това, лесно щеше да си върне ръководната роля в стратегическото управление на своя клон. Трябваше само да спечели мъжа на своя страна. Трудна задача, навярно, но постижима.

Хубава приказка, с която се приспиваше нощ след нощ.

Пик Устерзал пристигна посред зима. Ситрин беше в кафенето срещу Големия пазар, където срещу няколко монети отгоре съдържателят маестро Асанпур ѝ позволяваше да използва една стаичка отзад. Зимният ден беше къс дори на юг, в Порте Олива, и в тъмните студени следобеди нямаше какво друго да се прави, освен да играеш на плочки и да пиеш чашка след чашка от чудесното кафе на полуслепия синайски старец. През онзи ден в кафенето седяха четирима мъже от краличината гвардия, почиваха си след края на смяната и клюкарстваха с един тимзински търговец. Тимзинът зимуваше в Биранкор, преди да се отправи обратно към Еласе напролет, и Ситрин вече от няколко дни се смееше на шегите му, наострила уши за някоя интересна вест от родните му места. Шестимата бяха събрали две маси и играеха на плочки, когато вратата се отвори и студен повей прогони топлинката в кафенето, буквално и преносно.

Отначало Ситрин реши, че жената е дебела първокръвна, много дебела. Огромна жена, възширока и в раменете, и в задника, тлъста и силна едновременно. Влезе в стаята и дюшемето изскърца жално под тежестта ѝ. Махна черния вълнен шал от главата си. Косата ѝ беше черна, прошарена със сиво. Заради провисналите бузи и дебелите устни приличаше на риба. А после жената отвори уста и Ситрин видя пънчетата на изпилените ѝ бивни. Йему.

— Ти трябва да си Ситрин бел Саркор — каза жената. — Аз съм твоят нотариус. Къде можем да поговорим?

Ситрин скочи на мига и заведе Пик в задната стаичка. Щом вратата се затвори зад тях, Пик подпря телесата си на малката масичка и смръщи вежди.

— Играеш на плочки с градската стража? Така ли управляваш бизнеса? Мислех, че ще заваря гласа на Коме Медеан в губернаторския палат или на вечеря при някой градски първенец.