Кралска кръв

Оглавление

Гедер се изкашля.

— Точно затова искам вие да отидете в Северобреж. — Сега вече Даскелин вдигна очи да го погледне. На Гедер му се стори, че зърва на лицето му задоволство. — Пътят между планините тук и тук е труден и има стотици малки фортове и гарнизони, но ако крал Трациан бъде убеден да придвижи войска към границата, Астерилхолд ще се види принуден да изтегли свои войски от юг, за да защити западната си граница. Нали?

Даскелин направи няколко крачки, спря при Елисианските полета и погледна назад. Поглади с длан брадичката си и каза:

— Възможно е, да.

Гедер погледна към Басрахип и той му кимна.

— Дори не е необходимо войските му да минават границата — продължи Гедер облекчено. — Ако просто ги струпа там, уж смята да нахлуе в Астерилхолд…

— Споделили ли сте тази своя идея с лорд-маршала?

— Не. Защо? Трябва ли?

Даскелин сви рамене.

— Досън не обича да замесва други кралства в делата на Антеа. Изглежда, смята търсенето на съюзници за проява на слабост. Иначе, да, аз наистина имам приятели и контакти в Северобреж. В двора и извън него. Не съм сигурен какво е положението там понастоящем, но лесно мога да разбера. Къде е Баниен?

— Лорд Баниен държи Анинфорт — отвърна Гедер. — Калиам смяташе, че не е изключено да избухне нов бунт там. Синовете му са с голямата армия. Вие кога можете да тръгнете?

— Когато кажете.

— Значи утре — каза Гедер. — Пратих вест на лорд Скестинин. Той ще ви отдели кораб, който да ви закара, стига Асинпорт да не е разкъсал блокадата. Но според Скестинин това е малко вероятно.

— Ще направя всичко по силите си — каза Даскелин с лек и отривист поклон. Сетне се поколеба. — Не искам да бъда груб, но… Може ли да попитам нещо за южния фронт?

— Да?

— Чух, че Алан Клин е на бойното поле. На самата предна линия всъщност.

Гедер сви рамене.

— Надяваме се да подмамим врага в открито сражение. Реших, че ще е любезно да дам на Клин възможност да изчисти поне донякъде името си. Вие не смятате ли така?

— Несъмнено, милорд — отвърна Даскелин и отново сведе глава в поклон. — Разбирам.

Щом Даскелин излезе, Гедер се обърна към свещеника.

— Е?

Басрахип наклони глава.

— Принце?

— Истина ли е?

— Да, той разбира — отвърна спокойно свещеникът.

— Какво разбира?

— Не каза, принце.

— А одобрява ли?

— Не каза — повтори Басрахип и разпери ръце, сякаш предлагаше на Гедер празния въздух. — Живият глас дава информация единствено за казаното. Ако искате да научите за тези неща, трябва да го попитате. И тогава ще разберем.

Гедер отиде при малкия макет на Калтфел и клекна до него. Толкова кратко разстояние. Една крачка оттук и щеше да се озове при войската на Калиам. Прииска му се да стъпи върху макета, да размаже непокорните му стени, улици, сгради. Да ги направи на пух и прах. Де да можеше да го направи и на истинския град. Дълбок звук стигна до съзнанието му — Басрахип се смееше.

— Какво?

— Принце…

— Регент съм — поправи го раздразнено Гедер. — Регент е повече от принц.

— Милорд регент — каза Басрахип. — Приятелю. Вашите хора са странни. Искат да направят нещо навън, в широкия свят, а се затварят тук с малки играчки.

Стана, приближи се до моста Сереф и седна до него. Взе фигурката на конника, който представляваше лорд Каут, барона на Даник, и се обърна към нея:

— Защо се сражаваш, малко войниче? А? Какво се надяваш да постигнеш? Какво ти казва сърцето? — Престори се, че слуша. Или пък наистина чуваше, а само се преструваше, че се преструва. Вдигна развеселен поглед към Гедер. — Не казва.

— И какво? Да отида на фронта лично? — попита Гедер. — Този макет ми позволява да следя нещата на всички фронтове. Така де, от пръв поглед разбирам, да речем, че продоволствените маршрути на юг са станали прекалено дълги. Ето, вижда се с просто око.

— Не, не се вижда. Всичко това не е истинско. Виждате, че тази играчка е далече от другата, много далече, нали така? И вярвате, че това ви дава полезна информация. Вижте обаче.

Басрахип се пресегна и премести напред една от южните войски.

— Сега продоволствието ще пристига навреме, нали?

— Не! — каза Гедер. — Не може да преместиш нещо тук и то да се премести там, в истинския свят.

— Така е, не може — съгласи се Басрахип. — Защото този ваш макет е празен. Той е символ без душа. Също като докладите, които ви пращат. Думите са хартия. Празни. Как изобщо ще спечелите битка с хора, които използват хартия и играчки?

— По-добра идея имаш ли? — попита Гедер. Въпросът трябваше да прозвучи саркастично, да носи в себе си „нямаш, разбира се“, но дълбоко в себе си Гедер искрено се надяваше свещеникът да отговори с „да“.

— Да — каза Басрахип. — Да видим. Този мост… не малката играчка, а истинският мост, който според всинца ви е ключът към победата. Ще го приемете ли, ако ви го дам? Ще го приемете ли от мен?

— Аз не… не знам за какво говориш.

Басрахип стана. Пръстта на фалшивото бойно поле беше полепнала по расото му и той я бръсна с широката си длан. Гласът му бе спокоен:

— Позволете ми да изпратя трима свои свещеници там и ми отпуснете двайсет дни. После доведете армиите си, а ние ще ви отворим пътя и ще сложим край на тази ваша война. Позволете ми да направя това за вас.

— Добре — каза Гедер. — Ако можеш да го направиш, действай.

Първия път — и единствения, преди да го издигнат в регент, — когато някой му беше поверил командването на нещо, беше във Ванаи и не за заслуги, а като жестока шега. Гедер и досега не знаеше що за машинации бяха накарали част от двора да издигне за протектор на Ванаи посмешището Гедер Палиако с надеждата той да се провали и Антеа да загуби новопридобития си контрол над града. Сега, когато цялото кралство му беше в ръцете, Гедер се ползваше с подкрепата и лоялността на всички. Интригите и политиканстването в двора никога нямаше да изчезнат, но сега големите умове на кралството бяха на негово разположение, а каузата му беше победата над външния враг. Човек трябваше да е предател, за да желае провала на Гедер Палиако.