Кралска кръв

Оглавление

112

Гедер се обърна и излезе от стаята. Чу, че мъжете от личната му гвардия тръгват след него, чу и тихото шумолене на дрехите, които главният лакей бързаше да събере от пода. Речено — сторено. На ритуалните сутрешни унижения беше сложен край, и то по начин, който не би предизвикал пренебрежителна усмивка на ничие лице. И най-сетне облекчението, което не беше изпитал от смъртта на крал Лечан, го изпълни. Странно как уж дребните неща могат да придобият такова голямо значение в живота на човек. Замисли се дали да не разчисти графика си, да отмени всички аудиенции за деня. Да се затвори с няколко подбрани книги в кабинета си и да нареди да му носят там храната и напитките. Вече беше направил някои неща само за себе си — добре де, едно нещо — и всичко му се струваше възможно.

Но не. Не още. Онова с книгите щеше да го остави за друг ден, скоро.

Банкерът, изглежда, се чувстваше в свои води сред великолепието на заседателната зала. Канл Даскелин седеше до него, двамата си говореха усмихнати, сякаш кралят на Астерилхолд не беше екзекутиран пред очите им тази сутрин. Дрехите на Парин Кларк бяха с простичка кройка, но оставяха впечатление по-скоро за фалшива скромност, отколкото за семпла непринуденост. Басрахип седеше в другия край на масата с вечната си любезна усмивка. Гедер се огледа за Ситрин, но я нямаше. Опита се да скрие разочарованието си.

— Милорд регент — каза Даскелин, когато всички освен Басрахип станаха. — Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.

— За мен е удоволствие — каза Гедер. — Очаквах с нетърпение срещата ни. Ситрин говори хубави неща за вас, дори зад гърба ви.

— Радвам се да го чуя — каза Парин Кларк. — Тя ви праща поздрави и се извинява, че не можа да дойде с нас. Понесохме известни загуби във връзка с размириците и някои от тях изискват специалното внимание на магистрата. Сигурен съм, че при други обстоятелства би се радвала да ни придружи.

Гедер погледна към Басрахип и той кимна. В стомаха на Гедер се отпусна възел, за чието съществуване дори не беше подозирал. Радваше се, че Ситрин не го избягва нарочно. Покрай всичко, което му се бе струпало на главата през последните дни, самият той не беше направил опит да я издири. И за това щеше да дойде време. Мисълта да я види отново спираше дъха му.

— Предайте ѝ, че съжалявам, че не е тук — каза той с усмивка. — И че Камнипол ви посрещна по този начин. Така де, въоръжените бунтове не са обичайно явление в столицата на империята, поне не бяха допреди две години.

Парин Кларк се засмя. Даскелин побърза да последва примера му.

— Това ме подсеща за причината да дойдем в Камнипол — каза банкерът. — Антеа е в труден период на преход. Кончината на крал Симеон, войната, а сега и това. Всяко от тези събития само по себе си е достатъчно да разтърси едно кралство. А трите накуп със сигурност вещаят сериозен трус.

— Да, казват, че тази година реколтата ще е по-слаба — отвърна Гедер. — Но това няма да е проблем.

— Изглеждате убеден в благоприятния изход. Това е добре. Антеа ще има нужда от силна ръка. В тази връзка, тук съм отчасти за да…

— О, стига — прекъсна го през смях Даскелин. — Кларк е тук, за да каже, че неговата банка иска да стъпи в Камнипол. Те не дават заеми на нобилитета. Такава е политиката на банката и сигурно са прави. Но могат да инвестират злато в кралството, като кредитират занаятчии и търговци. Когато тръгнах за Северобреж, мислех, че като ги доведа тук, още ще сме във война.

— Банките са най-полезни за себе си и за обществото, когато няма война — каза Парин Кларк. — Търговията в мирно време винаги е по-надеждна и рисковете са по-малки. И носи стабилност, обществена, политическа, всякаква.

— Мислили ли сте да отворите клон тук? — попита Гедер.

Парин Кларк сякаш за пръв път се обърка.

— Всъщност да. Но доколкото мога да съдя по дворцовата атмосфера, Камнипол все още не е узрял за тази стъпка.

— Аз пък мисля, че трябва да отворите клон — каза Гедер. — Камнипол е центърът на света. Антеа е най-голямата империя. Види ми се глупаво, че още не сте разширили дейността си насам. Така де, тук търговия има много.

— Нали чухте, че не дават заеми на благородници? — каза Даскелин, но Гедер махна с ръка в знак, че коментарът е несъществен.

— Давайте заеми на други хора — каза на Кларк. — Така те ще имат повече пари, които ние да обложим с данъци.

— Ами, щом ще обсъждаме подобен сценарий — каза банкерът, — навярно можем да поговорим за предизвикателствата пред Антеа и как бихме могли да съдействаме на империята.

Срещата се проточи повече от очакваното, разговорът засегна различни теми, от новото административно деление на Астерилхолд под контрола на антийски благородни домове, през възможността да се внесе зърно от Саракал, за да се подпомогне очаквано слабата местна реколта, до новата имперска граница със Северобреж и неизбежната промяна в дипломатическите отношения с крал Трациан. В действителност нито една от тези теми не интересуваше особено Гедер, но Парин Кларк познаваше Ситрин и Гедер искаше да му направи добро впечатление.

Когато срещата най-после приключи, Гедер се сбогува с гостите и се оттегли в частните си покои, следван от Басрахип.

— Е? — попита Гедер. — Какво мислиш за него?

— Вярва в нещата, които изрича — отвърна Басрахип, — но подбира думите си много внимателно. Той е умен човек, но това още не значи, че е чист. Ще го държим под око.

— Добра идея — каза Гедер. — Одобрявам.

— Има нещо друго.

— Калиам — каза Гедер.

— Не. За него няма какво да говорим. Калиам стигна до края на пътя си. Но в страха си от надвисналото правосъдие той превърна слугите на богинята в своя мишена. Омразата му към нас взе висок данък. Загубихме мнозина, милорд. Предвид новите храмове, които обещахте да построите в завладените градове, необходимо е още мои братя да се влеят в оределите ни редици.