Кралска кръв

Оглавление

133

Което не означаваше, че не говореха за Гедер Палиако.

— И той нито веднъж не е излязъл от онова подземие? — попита Парин Кларк. — Сигурна си?

— Почти. Може да е излизал, докато бях навън, и да се е връщал преди мен, но не го е споменавал. Нито той, нито Астер. А не виждам защо биха премълчали нещо такова.

— Може би наистина не е излизал — каза той. — Но толкова много хора твърдят, че са го видели по време на уличните сражения, че би било удивително, ако поне една от тези истории не отговаря на истината.

— Е, хората виждат онова, което искат да видят — каза Ситрин. — А мисълта за водач, който е толкова смел и отдаден на народа си, че излиза маскиран на улицата и се промъква зад вражеските линии, със сигурност вдъхва надежда у повечето хора. Лично за себе си не мога да реша дали такава мисъл е вдъхновяваща, или плашеща.

— Хмм — беше единственият коментар на Парин.

Карс ѝ се стори съвсем различен град сега, когато го наближиха от изток. Чифлиците и махалите постепенно отстъпваха пред по-големи многофамилни къщи, а после изведнъж кулите, които бяха различавали на хоризонта, се възправиха току пред тях, проточили снаги към напеченото бяло небе. А малко по-нататък бяха скалите и Плиткото море. Ситрин беше останала в Карс съвсем за кратко, преди да потегли към Антеа. Идеята да подкопае влиянието на Пик Устерзал сега ѝ се струваше като амбицията на някаква друга жена. Когато най-после стигнаха до крепостта на холдинговото дружество, Ситрин изпита неочаквано облекчение, сякаш се връща в къщата на скъп приятел. На любовник дори.

Но не в собствения си дом, не.

Лауро и Коме излязоха да ги посрещнат. Подаграта на Коме беше била временно отбой и без бръчките от болка по лицето си той изглеждаше десет години по-млад. Чана била на пазара, затова Парин остави каруцата на един слуга и тръгна да я намери. Магистър Нисон също се появи, усмихнат, дружелюбен и нетърпелив да чуе всички подробности за пътуването и премеждията им.

Бяха приготвили стая за Ситрин и тя се качи по стълбището. Стаята беше малка, но уютна — имаше легло, писалище, стъклен фенер със сребърен обков, който успяваше да изглежда едновременно изискан и натруфен. Килимът беше от тъкана тръстика и изненадващо мек под стъпалата ѝ.

А до леглото имаше чанта от червена кожа, която Ситрин виждаше за пръв път. Отвори я и намери вътре два комплекта документи, заедно с лакирана кутийка. На капака на кутийката беше гравиран образът на щъркел в полет. Повечето документи бяха писма от Порте Олива и Пик. Ситрин ги прегледа. Нова пивоварна спряла да обслужва заема си към банката, оборудването и останалите активи били продадени на другата пивоварна, с която банката поддържаше партньорски отношения. Нетната загуба била минимална. Дар Синлама, изследователят, който беше дал на Ситрин драконовия зъб, заминал за Сухата пуст с отряд от стотина души и още не се бил върнал. Или бил открил нещо интересно, или нещо било сметнало него за интересно, пишеше Пик, без да крие презрението си.

Някои от вещите на Маркъс Уестер от склада били разпродадени. Приходът от разпродажбата бил даден на съхранение при Ярдем Хейн. И толкоз. Никакво обяснение защо Маркъс си е тръгнал, нито къде е отишъл — явно далеч, щом се е наложило Ярдем да му пази парите. Това беше първият въпрос, с който Ситрин да се занимае подробно, щом се прибере у дома.

Последният доклад не беше от Порте Олива, а от самото холдингово дружество. Съдържаше записи от Порте Олива и преди това от Ванаи — пълен счетоводен опис на вложенията, които родителите на Ситрин бяха направили в банката преди смъртта си, и отчет как са били използвани средствата оттогава до ден-днешен. Депозитарен отчет на името на Ситрин бел Саркор.

Лакираната кутийка също фигурираше в инвентарния опис на активите.

— Забравила си, нали? — каза Коме Медеан от прага. — Чана не искаше да ми повярва, но аз бях сигурен, че ще забравиш. Сигурен бях.

— За какво?

— Вече си пълнолетна. Докато беше в Камнипол, криейки се от бог знае какво, а с кого дори не мога да повярвам, ти навърши пълнолетие. Вече не си дете. Чана смяташе, че е изключено да забравиш нещо толкова важно. Но ти отдавна си навършила своето пълнолетие, отдавна си преминала тази граница, реално, ако не и по закон, затова бях сигурен, че изобщо няма да се сетиш за нещо толкова маловажно.

Ситрин отвори лакираната кутийка. Вътре имаше колие от бяло злато с инкрустирани светли изумруди. Скъпоценните камъни бяха с цвета на очите ѝ.

— Предполагам, че майка ти е била бяла като теб — каза Коме Медеан. — Да ти помогна ли със закопчалката?

— Да, благодаря.

Пръстите му бяха сигурни и сръчни. Колието легна около шията ѝ. Беше малко дълго за дрехите, които Ситрин носеше в момента, но със светлата рокля щеше да стои великолепно. Тя се усмихна и сведе почтително глава.

— Благодаря ви. Не бих могла да си мечтая за по-добри родители от Медеанската банка.

Коме Медеан се усмихна.

— Ти си фалшификаторка и рекетьорка. А чувам и че обичаш да попийваш. Според Пик Устерзал онази част от мозъка ти, която отговаря за оценката на риска, е останала недоразвита. Тези неща са били верни преди да навършиш пълнолетие, верни са и сега. Само едно нещо се е променило.

— Да?

— Да — каза Коме Медеан. — Разликата е, че сега носиш законова отговорност за всички сключени от теб договори.

— Тоест вече няма да съм чучело и Пик няма да ми дърпа конците?

— Това ти е противно, нали?

— И още как.

— Не. Още си твърде млада. Твърде неопитна. Четири години, две от тях в други клонове, за да видиш как работят истинските магистри. Тогава ще решим дали да те върнем в Порте Олива като управител на клона.