Кралска кръв

Оглавление

134

— Две години, от тях шест месеца в друг клон — каза тя. — Израснах във Ванаи при магистър Иманиел. Вече съм виждала отвътре как функционира един банков клон.

— Две години, една от тях в друг клон. Единственият начин да разбереш годишния цикъл на оборот и печалба е да го видиш от началото до края.

— Дадено.

Коме Медеан се усмихна и каза:

— Е, мисля, че току-що си купих две години, какво ще кажеш?

Въпреки приказките на Парин, че сега тя била новият експерт на банката по Гедер Палиако, Ситрин се изненада, когато разбра, че са я включили в официалното съвещание. Сметнала бе, че ще разговаря с Коме, Парин и Чана — може би с магистър Нисон или Лауро, — а после информацията ще бъде дестилирана и разтълкувана, преди да я представят на краля.

Вместо това в холдинговото дружество пристигна гигантска карета със зеления цвят на летни листа. Беше с кралския герб, но без златните знаменца — да е с тях би означавало, че самият крал е дошъл при тях. Ситрин и Парин първи се качиха по стълбичката и хлътнаха в луксозната вътрешност на каретата, Коме се качи след тях.

Каретата се клатеше като кораб в бурно море и докато стигнат двореца, Ситрин бе цялата в пот и ѝ се гадеше. Слуга, чийто ранг остана мистерия за Ситрин, ги поведе по стъпала от бял мрамор към сграда с размерите на градче. Кралският дворец. От входа му се виждаха спящият дракон пред Гробницата на драконите и кулата на Вечерния съвет. Карс беше красив по свой начин.

А в Карс Ситрин най-много харесваше пълната липса на дълбока яма в средата.

Съвещателната зала беше на ръба между претенциозната показност и излишната скромност. Стените бяха тапицирани с плат толкова тъмен, че чак от втори поглед Ситрин си даде сметка за изключителното му качество. Столовете бяха изчистени и без никакви финтифлюшки, затова пък бяха изработени от тик и палисандър, а тапицерията беше от толкова гладка и фина коприна, че Ситрин се притесни да не я сцепи, като седне. Като цяло стаята говореше за човек, който знае, че от него се очаква разкош, но без залитане извън границите на добрия вкус. Само дето не се беше получило докрай.

Крал Трациан се оказа по-млад от очакваното, но пък Маркъс не се беше сражавал с него, така че Ситрин нямаше основание да очаква старец. Не, Маркъс се беше сражавал срещу лейди Трациан. И все пак ѝ се видя странно, че е само с няколко години по-голям от нея, още по-странна бе мисълта, че ако не е бил Маркъс, този мъж изобщо нямаше да е тук. Вместо него на трона щеше да седи някой Пролезер, а Ситрин нямаше да познава Маркъс Уестер. Ако Пролезер не се беше уплашил толкова, че да убие семейството на Маркъс…

Твърде сложно. Всичко това бе твърде сложно, доброто и злото се бяха преплели до неузнаваемост. Така или иначе крал Трациан им даде разрешението си да седнат и каза:

— Добре изглеждаш, Коме.

— Някои дни съм по-добре, други по-зле — отвърна Коме и сви рамене. — Надявам се, че и вашите дребни проблеми са се смалили?

— Значително — отвърна кралят с горчива усмивка, която подсказа на Ситрин, че е по-добре да не знае за какво става въпрос. Усмивката на Коме беше топла и видимо искрена, но Ситрин имаше чувството, че банкерът може да докарва усмивката си според случая.

— Вече чух доста за нашите съседи и братовчеди в Антеа. Този регент. Как така сме проспали издигането му?

— Доскоро е бил никой — каза Коме. — Малък дом. Баща с нищожно влияние в двора.

— Колко бързо се променят нещата понякога — каза кралят и се наведе напред. — Какво по-точно научихме?

Парин си пое тихо дъх, в знак че той ще вземе думата, и Ситрин си налегна парцалите.

— Положението в Антеа е неспокойно през последната година — каза Парин. — Два бунта, вторият доведе до продължителни сражения в столицата и политическата смърт на няколко благородни дома. Започнаха и спечелиха за много кратко време война срещу традиционен за империята противник. Изгубиха крал от същата болест на кръвта, която е отнесла баща му и която най-вероятно ще убие и следващия им крал.

Гласът и излъчването му се променяха, когато говореше така, и Ситрин го наблюдаваше запленена. Говореше твърдо, но без агресия. Жестовете му бяха премерени, но плавни. Ситрин беше сигурна, че резюмето му щеше да е съвсем същото, ако говореше пред най-долния слуга в къщата си, а не пред краля. За кратко всички се бяха озовали в свят, където нямаше място за класа и социален статут, свят, където Парин Кларк беше пълновластен господар.

— Палиако притежава природен талант да митологизира собствената си личност. В крайна сметка обаче персоналните му качества са без значение. Налице са ограничения, които той не може да избегне, нито да се приспособи към тях достатъчно бързо.

— Продължавай — каза кралят.

— Изгубил е голяма част от реколтата в две кралства — продължи Парин. — Ако не беше превърнал войната с Астерилхолд в завоевание, по-малко негови хора щяха да гладуват идната пролет. Но сега и антийците, и астерилхолдците са негови, всичките са негови. Едновременно с това подкрепата за Палиако сред нобилитета намалява. Не че някога е била голяма, най-малкото защото антийските благородници никога не са го възприемали като един от своите. Фактът, че собственият му главнокомандващ се разбунтува срещу него и го направи в името на принца, показва колко много има да се желае от Палиако в ролята му на ефективен водач на нацията. От друга страна, в сравнение с крал Симеон, регентът изглежда отворен за нови идеи. Лично предложи да открием клон на банката в Камнипол, предложение, което според мен трябва да обмислим сериозно.