Кралска кръв

Оглавление

Гневът се надигна като гореща вълна от корема към гърлото на Ситрин. Сълзите в очите ѝ бяха рожба на безсилие и ярост. Пик сложи нов лист върху подозрителния документ, облиза палец и продължи да разпределя исковете. Изобщо не погледна Ситрин; така се беше намръщила, че десетки фини бръчици браздяха страните ѝ.

— Защо не ме харесвате? — попита Ситрин.

— Тебе ли да харесвам, момиченце? На какво отгоре да те харесвам? Върша цялата работа вместо теб, взимам всички решения, поемам цялата отговорност, пиша доклади и се отчитам на Коме Медеан и холдинговото дружество. Но не съм официалният глас на банката. Защото това си ти, нали така? Ти се размотаваш из града и се правиш на важна дама, нищо че не си достатъчно порасла да подписваш собствените си договори.

— Не съм ги молила да ви изпращат тук — каза Ситрин.

— Какво си молила или не си молила изобщо не ме интересува — каза Пик. — Това не променя нищо. Истината е, че без значение какво си искала или възнамерявала, и без значение какво аз съм искала и планирала, за провалите ще отговарям аз, а успехите ще ги жънеш ти.

— Позволете ми да ви помогна — каза Ситрин. — Знаете, че съм достатъчно умна да поема част от работата.

— Не.

— Защо?

Пик остави документите и погледна Ситрин в очите. Изражението ѝ беше ледено.

— Защото няма да търсят сметка от теб. Можеш да се правиш на банкерка колкото си искаш, но не си. Не, не, мълчи и слушай. Ти попита, така че си затваряй устенцата и чуй отговора. Ти не си банкерка. Ти си измамница, на която ѝ е излязъл късметът.

— Това не е вяр…

— И сега какво? Градът те уважава, фукаш се, че си гласът на банката, получаваш хубавите дрехи, храна и квартира — и всичко това на мой гръб. Не могат да те уволнят, докато не оправим всички скапани договори, които си подписала, и не ги заменим с нещо свястно. А дотогава ще минат години. Мен обаче? Мен могат да ме изхвърлят на улицата още утре — едно писмо, и край. Няма да го направят, но биха могли. Ти получаваш всички моркови и нищо от тоягата, а работата я върша аз. Това не стига ли? Трябва и да те харесвам? Искаш да налапам въдицата ти, както я е налапал онзи твой нещастен наемник? Няма да стане, момиченце!

Ситрин се изправи. Имаше чувството, че са я били с юмруци, но главата ѝ беше ясна и студена като вода от топящ се сняг. Сякаш единствено тялото ѝ се беше уплашило.

— Е, тогава ще ви оставя да работите — каза тя. — Ако мога да помогна с нещо, обадете се.

Пик цъкна нетърпеливо с език.

— И, сериозно — добави Ситрин и посочи купчината документи. — Не плащайте нищо по онзи иск.

Вървеше по улиците в южния край на града близо до пристанището. Кукловодите буквално бяха налазили квартала, на места по трима-четирима разработваха ъглите на по-големите кръстовища. Повечето представяха варианти на стари теми, като тези за ясуруто Грошо Грошарски и неговите комични изблици на гняв или скечове за хитрини и злодеяния с тимзинските хлебарки в главната роля — често връзваха трите марионетки с черни люспи към една кръстачка и куклите танцуваха в пълен синхрон. В други случаи историите имаха местен привкус. Например тази за сакатата вдовица, принудена да продаде дребните си дечица, но клиентите скоро ѝ ги връщат, защото не могат да се справят с малките зверчета — тази история можеше да се чете като комичен скеч с няколко неприлични шеги и бебе-марионетка, което внезапно се сдобива с чудовищни зъби, но за гражданите на Порте Олива беше и тънък намек за един прочут с подкупността си губернатор. Ситрин спря на един площад и се загледа в две чистокръвни синайски момичета — по-бледи и по-тънки дори от нея, — които пееха бавна песен и танцуваха с марионетки на окървавени мъже. Забеляза, че момичетата са изпилили зъбите си остри като на хищна риба. Не можа да прецени дали това е повече страшно, отколкото претенциозно, или обратното. Със сигурност беше голяма лична инвестиция в името на ефект, който щеше да ограничи представленията им до няколко теми.

Запита се разсеяно кое би гарантирало по-голям успех на уличните артисти — съвършенство в малък диапазон от роли или компетентност в един много по-широк кръг от теми и жанрове. Това, разбира се, беше конкретно проявление на един много по-общ проблем, който можеше да се приложи и спрямо банката. Един по-тесен набор от договори — застраховки, заеми, съвместни начинания, менителници — можеше да бъде управляван от човек без специални знания в банковото дело. Разширяването на бизнеса чрез охранителна дейност или отдаване на складови помещения под наем изискваше повече ресурси и по-големи разходи, но в същото време носеше приходи, които иначе не биха стигнали до банката.

Младите синайки подхванаха припев във високите гами, на два гласа и доста хармонично, но в същото време и дразнещо. Момичето вляво от Ситрин се завъртя, тъмната му пола се изду като балон и отдолу се видяха боядисани в синьо крака. Ситрин си го отбеляза разсеяно.

Пик беше същата като кукловодките с изпилените зъби, и не само заради отрязаните си бивни. Искаше да сведе дейността на банката до няколко пера, чието управление владееше добре, и после да увеличи печалбата, като намали разходите. Съвършенство в тясна ниша. Метод безопасен, но ограничен, и в пълно противоречие с инстинктите на Ситрин.

— Магистра — каза Маркъс. Не го беше видяла да се приближава зад гърба ѝ.

— Капитане — отвърна тя. — Как са хората от охраната?

— Изгубихме неколцина — отвърна Маркъс. — И щяхме да изгубим повече, ако двамата с Ярдем не бяхме поели най-голямото намаление на надницата. Въпреки това нагласих смените така, че един от двама ни да е в централата, докато хората не спрат да се цупят. Не ми се ще да се прочуя като капитана, чиито подчинени са обрали касата.