Кралска кръв

Оглавление

— Виждате ли това? — попита Досън. — Планински лъв. Уби десет мои селяни. Десет. Първото ми момче едва се беше родило, преди няма и месец, когато напуснах столицата и се върнах тук, за да убия звяра. Три седмици го преследвах, животното уби четирима от ловците ми, преди да го свалим. По онова време вие едва ли сте били на повече от… колко, пет години? Шест?

— Лорд Калиам, уважавам богатия ви житейски опит и знам, че…

— Не ме лъжи, момче. И двамата знаем, че имаше ножове, предназначени за гърлото на Астер.

— Имаше — каза Ашфорт. — И в нашия двор, и във вашия. Астерилхолд с нищо не е по-различен от Антеа. Няма да отрека, че е имало наши хора, с които лорд Маас е споделил амбициите си, с които е разменил писма. Но да се държи целият двор отговорен за тайните действия на малцина би хвърлило в хаос и двете кралства.

Досън плъзна ръка по козината на мъртвия планински лъв. Премисляше какво да каже. Астерилхолд и Антеа бяха като братя. Преди столетия се бяха кланяли на един и същ Върховен крал. Преди няколко поколения благородните домове в двете кралства бяха поставили началото на серия смесени бракове с надеждата, че това ще донесе мир. В резултат кръвните линии се бяха омесили, а дуковете на Астерилхолд се бяха сдобили с основателни претенции към антийския трон. Стига да разчистеха другите кандидати от пътя си.

Такава беше участта на всяка реформа — обръщаше се срещу своите създатели. Историята беше пълна с провалите на мъже и жени, които се бяха опитали да променят света според своите представи. Без успех, както можеше да се очаква. Светът не подлежеше на промяна и ролята на благородниците бе да защитават естествения порядък. Само дето този порядък не винаги се разкриваше от пръв поглед. Досън погали за последно мъртвия звяр, отпусна ръка и попита:

— Какво предлагате?

— Вие сте един от най-старите и най-доверени приятели на крал Симеон. Разкрихте заговора срещу принца с риск да съсипете репутацията си и да бъдете пратен в изгнание. Кой по-добре от вас би защитил каузата на преговорите?

— А в добавка бях и настойник на онова момче, Палиако.

— Да. — Ашфорт кимна. — И това също.

— Мислех, че гледате скептично на романтичния ореол около Гедер Палиако.

— Непоколебимият виконт, който опожарил поверения му град, за да поведе войската си обратно към Камнипол и да спаси трона от бунтовниците. Мистериозното му самозаточение на изток, предприето в мига на личния му триумф, и завръщането му с безценна информация за предателите в кралския двор — каза Ашфорт. — Звучи ми като мълва, която човек сам би пуснал за себе си и за чието разпространение би платил щедро. Какво следва — ще буди дракони да се надлъгват?

— Палиако е интересен тип — каза Досън. — Подцених го. Неведнъж при това. Но него е лесно да го подцениш.

— Сега той е героят на Антеа, спасителят и пазителят на принца, любимец на двора — каза Ашфорт. — Ако това е подценяване, значи истината е от мащаба на древните епоси.

— Палиако е… странен — каза Досън.

— Вас уважава ли ви? Вслушва ли се в съветите ви?

Досън не знаеше какво да отговори. Преди време, когато момчето се върна от Ванаи, беше сигурен, че лесно може да го тласне в една или друга посока, че младият Палиако е като глина в ръцете му. Сега Гедер беше барон и протектор на принца. Чуваха се приказки, че влиянието му надвишавало влиянието на Досън, ако не официално, то на практика.

А и храмът. Момчето беше довело със себе си чуждоземски свещеници от пущинаците на Кешет, но не беше ясно дали те играят по свирката му, или той — по тяхната. Висшият свещеник Басрахип беше играл централна роля в кампанията срещу Фелдин Маас, бившия барон на Ибинлес, понастоящем разлагащ се труп на дъното на Прореза. Според информацията на Досън без съдействието на свещеника онази нощ е щяла да завърши с провал — Гедер нямало да се добере до изобличаващите писма, крал Симеон вероятно щеше да определи за настойник на принца Маас, каквото бе първоначалното му намерение, и светът щеше да е различен.

И все пак имаше един начин да отговори на въпроса, без да си криви душата.

— Дори да остане глух за моите съвети, Палиако ще се вслуша в сина ми. Двамата с Джори служиха заедно във Ванаи. Бяха приятели още преди това да се превърне в мода.

— Вярвам, че неговата подкрепа би подпомогнала значително усилията ни за овладяване на кризата. Трябва да се срещна лично с краля, само това искам. Да разбера какви гаранции би искал да получи и да уведомя за тях своите хора. Заговорите за кралеубийство не са по вкуса на крал Лечан. Ако е нужно наши велможи да бъдат изправени на съд, крал Лечан ще го направи. Не е необходимо да сблъскваме армиите си на бойното поле.

Досън изръмжа тихичко, нито в съгласие, нито като отрицание.

— Крал Лечан ще ви бъде дълбоко благодарен — продължи Ашфорт, — ако му съдействате да заглади недоразуменията си със своя многообичан братовчед.

Сега вече Досън се разсмя. Кратък, лаещ звук като на някое от кучетата му.

— Да ви приличам на търговец, лорд Ашфорт? Не служа на Симеон, за да трупам печалба от това. Вашият крал не може да ми предложи нищо, което да промени посоката на съвестта и здравия ми разум.

— В такъв случай се осланям на съвестта и здравия ви разум — каза Ашфорт, зарязвайки предложението за подкуп, сякаш никога не е било изричано. — Какво ви нашепват те, барон Остерлинг?

— Ако зависеше от мен, щях да поискам топките на всеки, който си е писал с Маас. Мариновани и в буркан — каза Досън. — Но не зависи от мен. Симеон седи на Разсечения трон и той решава. Да, ще говоря с него.