Кралска кръв

Оглавление

След като прислугата отнесе полупразните блюда, празненството продължи със спортни състезания и игри на късмета, които по план трябваше да запълнят часовете между обяда и истинския банкет вечерта. Заформи се нещо като малък турнир. Всички големи домове бяха тук, седяха в ложите си и клюкарстваха. Бяха като ято пауни, разхождаха надуто пъстроперата си окраска, а зле прикритото презрение на Калиам отразяваше едно към едно настроението на Гедер.

Индивидуалните сблъсъци започнаха и свършиха, след тях мелето, после серия от показни дуели, които приличаха повече на танц, отколкото на истински бой. Калиам беше съдията и отсъжданията му бяха придружени с прословутото му хапливо остроумие. В мелето сър Минин Лаат получи специална награда за най-артистично падане. Двубоят между лорд Терниган и неговия племенник Остер бе прекратен с равен резултат, за да се избегнело, по думите на Досън, по-нататъшното разделение на семейната лоялност. Шегите бяха възостри, смехът, който предизвикваха, намирисваше на жестокост, и скоро Гедер се почувства по-спокоен. Каквито и опасности да тревожеха Басрахип, изглежда, съществуваха само в неговото въображение.

Самият банкет започна час преди залез-слънце в най-голямата зала на Кралски шпил. Полилеи от рязан кристал изпълваха въздуха с меката, лишена от сенки светлина на стотиците си свещи и с горещината на ковашка работилница. Залата беше с формата на кръст, високата маса се намираше в центъра върху голям въртящ се подиум, който правеше по два оборота в час. Досън, Астер и Басрахип седяха до Гедер, а мъжете от личната му охрана клечаха на колене отзад, готови да скочат мигновено. Лорд Терниган и синът му седяха отдясно на Басрахип и се усмихваха доволно. Канл Даскелин и дъщеря му Сана седяха отдясно на Калиам, през няколко стола от Гедер. Сана току го поглеждаше и Гедер не знаеше дали да ѝ се усмихне, или да отклони поглед. В лятната жега дворцовата мода клонеше към по-леките материи и тънката копринена рокля на Сана Даскелин бе толкова изкусителна, че Гедер не можеше да реши какво иска повече — жената да беше седнала по-близо до него или изобщо да не беше идвала.

— Има неколцина, които бих искал да ви представя, милорд регент — каза Даскелин. — Върнах се твърде късно, за да се включа подобаващо във войната, но разговорите, които проведох в Северобреж, бяха много интересни. Бих казал дори, че в последно време целият свят е вперил очи във вас.

— Не виждам защо — каза Гедер. — Тоест, войната не я започнах аз. Вината е на Лечан. А бързата ни победа се дължи на Досън и Басрахип.

— Преподобният Басрахип? — каза Даскелин и стрелна с поглед Досън. Лицето на Калиам беше от камък и лед. Гедер се смути, осъзнал, че неволно е нанесъл обида.

— Духовен водач и утеха — каза той; думите излязоха твърде бързо една след друга и се застъпиха тромаво. — Победата е на Калиам.

Идеше му да продължи, да се оплаче на висок глас, че Калиам не е изпълнил изричната му заповед за екзекуциите, но се сдържа. Този разговор щяха да го проведат по-късно. Гедер смяташе да свика големия съвет, а дотогава Даскелин и Калиам несъмнено щяха да са стигнали до най-добрата идея как да подсигурят защитата на Антеа и да елиминират враговете ѝ.

— Виждам, че си довел своя банкер — каза Калиам. Гедер се обърка за миг, преди да съобрази, че коментарът е насочен към Даскелин. — Изненадан съм, че си решил да го поканиш на празненство в моя чест.

— Сериозно? — отвърна Даскелин. Гласът му беше все така любезен, но имаше и още нещо в него. Все едно наблюдаваха повторение на следобедните дуели, но с думи и намеци вместо с оръжия. — Аз пък си мислех, че двамата сте се разделили като приятели. От разговорите си с него определено останах с впечатлението, че престоят му в Остерлингов хребет е бил приятен.

— Е, не му отрязах ръцете — каза Досън.

— И той не те е излъгал — контрира Даскелин.

Спокойната тайнствена усмивка на Басрахип и измамно сънливите му очи не реагираха на нищо, което изричаха мъжете. Гедер се запита какво ли би било и той да долавя лъжата и истината в казаното и дали това би направило разговора по-ясен, или тъкмо напротив.

— За кого говорим? — попита той.

— За Парин Кларк — отговори Даскелин. — Той е зет на Коме Медеан от Медеанската банка. Изключително влиятелен човек, макар и да не е с благородно потекло.

— Точно това ще напишат и на надгробната ти плоча, приятелю — каза Досън. — „Приятелите му бяха влиятелни, макар и не от благородно потекло“.

— Засегнал ли съм те с нещо, Калиам? — попита Даскелин.

Гедер погледна към Астер и Басрахип. Момчето изглеждаше уплашено от тази словесна престрелка, но свещеникът не показваше признаци на безпокойство. Лицето на Досън се беше зачервило, но после той стисна устни и поклати глава.

— Не. Нещо ми е неспокойно тази вечер. Няма нищо общо с теб. Прощавай.

— Е, поне не се наложи да прекъсваме празненството заради официален дуел.

— Да — каза Досън. — Заради това не си струва да го прекъсваме.

— Защо не ме запознаеш с този банкер, Даскелин? — каза Гедер в отчаян опит да смени посоката на разговора. — Къде е?

Даскелин посочи един блед мъж в зелено кадифе, седнал между огромен дебелак в официалните одежди на боржиански рицар и забележително кльощава жена със светла коса, бяла почти. Синайка сякаш, но не докрай. Даскелин проследи погледа му и каза:

— Онази там е Ситрин бел Саркор. Магистра от клона на Медеанската банка в Порте Олива. Нова е в банката и нещо като природен талант.

— Защо са тук? — попита Гедер, а после, усетил как са прозвучали думите му, добави: — Тоест, добре дошли са, разбира се, но по някаква работа ли са в Антеа, или…