Сънища за богове и чудовища

Оглавление

113

Последва кратък светски разговор. За големината на кучетата. За услугите на румсървиса. За Рим. И за ангелите.

Едва когато Естер подхвърли: „Толкова съм доволна, че Кару прояви благоразумие да се обърне към мен“, лекото потрепване на ноздрите придаде на Зузана по-скоро вид на бик, отколкото на матадор.

- Тя се обърна към вас и преди време - отбеляза небрежно Зузана, но в тона й се усещаше укор.

Кару усети накъде бие и се опита да се застъпи.

- Зузе... - подхвана, но приятелката й я прекъсна.

- Та оттогава все се питам - защо когато Кару дойде при вас за желанията... - Тя вирна глава и изгледа възрастната жена така, сякаш казваше: нека сме честни. - Вие направо я отрязахте, нали така?

Усмивката на Естер угасна, чертите й се вкамениха като на маска и изражението й стана бдително. И повече не приличаше да блага баба.

- Не е така, Зузе. - Кару притисна длан о гърба на приятелката си. - Не ме е отрязала. Не би могла да направи такова нещо. - Когато предишната зима порталите бяха изгорени и тя отчаяно опитваше да открие своето семейство химери - отчаяно търсеше гавриели, които да пренесат нея и онази твар Разгут през портала в Ерец, - първо се обърна към Естер. Тогава тя й беше казала, че не разполага с по силно желание от лъкну и Кару повярва - защо би я излъгала Естер?

- Така беше - отвърна Естер сериозно и... може би разкаяно?

Кару се втренчи в нея. Това ли признаваше наистина - че я е отпратила с празни ръце?

- Кое? - попита смутено Кару.

- Ами, аз, разбира се, съжалявам, че трябва да го кажа, скъпа, но тогава всъщност не вярвах, че ще ги откриеш. Аз съм алчна старица. Ако това наистина бяха последните желания, с които разполагах, трябваше да ги пестя, нали така? Не мога да ти опиша колко се радвам, че съм

сгрешила.

Стомахът на Кару се сви.

- Не си - каза тя.

Естер озадачено наклони глава.

- Какво не съм?

- Не си сгрешила. Не успях да открия Бримстоун. Той е мъртъв. - Каза го равно, без никаква емоция, наблюдавайки как кръвта се дръпва от лицето на Естер.

- Не, о, не. Не - взе да нарежда тя, опирайки длан о устните си. - О, Кару. Не ми се ще да го повярвам! - Очите й се напълниха със сълзи.

- Не беше ли й казала? - попита Зузана.

Кару поклати глава. Дотук с деликатното поднасяне на новината. Естер я беше излъгала. И то в момент, когато порталите бяха току-що изгорени и тя не знаеше още нищичко, помляна и насинена от почти смъртоносния сблъсък с Акива и Тиаго, малко след като и самият Бримстоун й отказа съчувствие - точно тогава тя се беше обърнала към нея за помощ. В този момент беше стигнала самото дъно на дотогавашния си живот, въпреки че през следващите месеци щеше да затъне още повече, о, колко още по-надълбоко, тогава обаче още не го знаеше. Имаше пълно доверие на Естер, а ето сега открива, че „баба“ й я е лъгала право в очите.

Въпреки това изглеждаше искрено потресена от новината и Кару изпита известно угризение, че й го съобщи така грубо.

- Исса е добре - добави тя, за да смекчи донякъде шока, благодарейки мислено, че поне Исса наистина е добре.

- Радвам се да го чуя. - Гласът на Естер трепереше. - Ами Ясри? Туига?

Вестите за тях нямаше как да смекчи. Туига беше мъртъв. Ясри също, макар душата й, също като тази на Исса, беше запазена и оставена на място, където Кару да я открие - още една надежда в бутилка, ако се съди по съдбоносното послание на Бримстоун. Кару все още не беше успяла да стигне до нейната кадилница, макар да знаеше мястото: сред развалините на храма на Елай, където те двамата с Акива преживяха цял месец от незабравимо сладки нощи; това обаче се беше случило преди цял един живот.

Тя само леко кимна в отговор на Естер. Сега нямаше никакво желание да й разкрива тайната на възкресяването. Също като самата Кару преди да разчупи ядеца, Естер нямаше представа за какво са му зъбите на Бримстоун - нито скъпоценните камъни, които купуваше от нея, - а точно сега Кару не беше склонна да я посвещава в тайната.

- Много умряха - отвърна, опитвайки се - неуспешно - да потули емоциите си. - И още повече ще загинат, ако не успеем да спрем ангелите и не затворим портала.

- И ти смяташ, че може да го направиш? - попита Естер.

Поне се надявам, каза си Кару, но отговорът й беше много по-прост.

- Да - каза.

Зузана отново се намеси в разговора и независимо дали сега беше матадор, или бик, очите й гледаха бистро, целеустремено и съсредоточено.

- Някои от тези желания ще са добре дошли и сега.

- Ами - подхвана объркана Естер, - сега наистина не ми е останало нито едно. Толкова съжалявам. Само да знаех, сигурно щях да ги използвам по-пестеливо. О, бедничката ми тя -обърна се към Кару, стискайки ръката й.

Устата на Зузана заприлича на тънка права линия.

- Аха - беше единственото, което каза.

Мик, изглежда, беше решил, че някакъв светски дълг му налага да компенсира липсата на обноски у Зузана, затова неловко се намеси в разговора.

- Ами, ние благодарим, хьм, за самолета. И за хотела също, и всичко останало.

- За нищо - отговори Естер и Кару усети, че времето за запознанства, приятни - и неприятни - приказки е вече изтекло. Чакаше ги работа.

Тя се обърна към приятелите си.

- Банята е в края на коридора. Не е много занемарена. Дрехите са в голямата спалня. Заемете се с преобличането.

Зузана сбърчи вежди.

- Ами останалите? - Тя се поколеба. - Елиза? Тя... по-добре ли е?

Нова грижа налегна Кару. Какво би могла да каже за Елиза? Елиза Джоунс. Ама че странна работа. Знаеха името й само защото носеше лична карта, не защото сама можеше да им го каже. После едно бързо проучване в Гугъл доведе до смайващи резултати. Елизаел, потомка на ангел. Звучеше налудно както и всичко останало, - също като надписа на оная тениска, която навремето Зузана направи просто на майтап - но фактът, че говореше безупречно езика на серафимите, накланяше везните в нейна полза.