Сънища за богове и чудовища

• Предыдущая
• 100/171
• Следующая

Така де, ако в края на осемнайсети век изобщо е имало магнитна поезия. Или врати на

хладилници.

Така или иначе, онова, което Близа искаше да разбере за своя произход, не се съдържаше в Книгата на Елизаел. Поне не в това издание. Истинската книга на Елизаел се намираше вътре в нея.

Близа я... съдържаше. Не в кръвта си, макар че само онези от кръвното потекло я имаха. Всъщност тя беше кодирана в нишката на нейния живот, в тази нишка, която държеше душата привързана към тялото и която не можеше да бъде открита в нито една анатомична диаграма, начертана някога на този свят. Тя още не знаеше това, дори когато се хвърли право с главата надолу в него на задната седалка на колата по дългия и прав път.

Право към епицентъра на безумието, обсебвало всеки „пророк“ преди нея.

48. Гладни

В Тамнугалт нямаше нито пържени картофки, нито шоколад - в очите на Зузана това беше вопиющо нарушение на законите на гостоприемството; предлагаха шоколада само в течно състояние, но точно сега горещият шоколад изобщо не й вършеше работа. И макар да се беше върнала към старото сн аз в достатъчна степен, за да закопнее за всички тези неща, Зузана още не беше съвсем старото си аз, за да започне да се оплаква заради липсата им.

И никога няма да бъда пак предишната, мислеше си мрачно тя, седнала на сянка на терасата върху покрива на новата казба. Е, не че беше чак толкова нова. Само в нейните очи. Струваше й се странно да вижда около себе си някакви хората да се шляят с готините си кожени чехли, сякаш са си като у дома, на място, което толкова й напомняше „замъка на чудовищата“. Само дето тук бяха добавени и няколко джунджурии за уют: берберски барабани, няколко големи тъкани възглавници, пръснати върху прашните черги, и свещници, по които с години се беше наслоявал разтопен восък. А, също електричество и течаща вода. Един вид - блага на цивилизацията.

Въпреки това за Зузана вече никаква течаща вода не можеше да се сравнява по величие с термалните извори в Киринските пещери. След като Кару ги остави там насаме, двамата с Мик се отдадоха на мечти как ще докарат земните жители в тези пещери - не богати авантюристи, а хора, които имат нужда и заслужават - да „се потопят в изцеряващите води“. Щяха да пристигат носени от буревестници и да спят в застланите с чисто нови кожи фамилни обиталища. Щеше да има и банкет на свещи под сталактитите в голямата пещера в музикален съпровод на вятърната гайдуница. Само като си представи човек, че може да поднесе подобно преживяване на някого! А Зузана дори не харесваше хората! Явно въпреки желанието си беше прихванала нещо от благородната природа на Мик.

В този момент терасата на покрива беше изцяло на тяхно разположение. Останалите стояха долу в стаята - скрити, заспали или заети с проучване. Мик и Зузана се заеха да набавят храна и ето ги сега с разтворено пред тях меню върху мушамената покривка на масата.

Изобщо не споменаваха за битката. И какво ли имаше да си кажат? Ей, ама Вирко наистина ли разкъса оня ангел на парчета? Сякаш беше добре опечено пиле, на което месото само пада от кокалите! Зузана не искаше да говори за това, нито за всичко, на което станаха свидетели по време на бягството си, нито пък имаше намерение да сравнява впечатленията си от видяното с Мик. Ако и той беше видял същите неща, тогава ужасът щеше да стане още по-реален. Като например как върху Утем, чиято огърлица на ревенант беше нанизала със собствените си ръце, се нахвърлят десетина доминионци. Или Руа, дашнагът, който пренесе Исса през портала. И още колко други?

- Знаеш ли какво? - обади се Зузана. Мик вдигна глава с питащ поглед. - Ще се оплача. Защо му е на човек да живее, ако не може да се оплаче от липсата на шоколад? Що за живот е това?!

- Направо безцветен - отвърна Мик. - Но защо да ти липсва шоколад? Малко ли ти е всичко това? - Той посочи менюто.

- По-добре не се занасяй с мен!

- Никога не бих си позволил да си правя шеги с теб, щом се отнася за шоколад - каза той с ръка на сърцето. - Само че виж - пропуснала си една страница.

Така си беше. Написано черно на бяло в менюто на Мик, при това на пет езика също като останалите блюда, сякаш думата шоколад не е една и съща по цял свят:

gateau au chocolat torta di cioccolato pastel de chocolate schokoladenkuchen шоколадова торта

Ho когато сервитьорът пристигна да вземе поръчката и тя обяви: „Най-напред искаме шоколадова торта и ще я изядем още тук, докато приготвяте останалото, затова донесете първо нея, става ли?“, той обясни - това, което най-много потресе Зузана, беше, че дори изказа някакво съвсем ненужно съжаление - как тортата свършила.

... бял шум..Р^-

Точно в този момент Зузана усети каква огромна промяна е настъпила в нея, защото свършилата шоколадова торта не й се видя чак болка за умиране. Нейните приоритети вече имаха съвсем друга подредба и „болка за умиране“ беше натирена да върви по дяволите на самата опашка.

- Гадно - каза тя. - Но все някак ще го преживея.

Веждите на Мик хвръкнаха нагоре.

Направиха поръчката и казаха храната да им бъде сервирана направо в стаята, а сервитьорът на три пъти уточнява количеството на кебапите и тажините^, питките и омлетите, плодовете и киселото мляко.

- Но това ще стигне... най-малко за двайсет души! - натърти той на няколко пъти.

Зузана го измери с равнодушен поглед.

- Много съм гладна.

*

Близа вече не се смееше. Тя... приказваше. Или поне сипеше нещо, което приличаше на говор.

Шофьорът се обаждаше по телефона, опитвайки се да я надвика, като в същото време караше с бясна скорост по дългата и права магистрала.

• Предыдущая
• 100/171
• Следующая