Сънища за богове и чудовища

Оглавление

На фона на всичко това последната емисия извънредни новини се отличаваше по своята сериозност и премерено достолепие.

Случаят беше поднесен от най-скъпоплатения телевизионен водещ в света, превърнал се в нещо като висококалорично угощение, поднасяно всяка вечер директно в холовете на американските семейства, година след година; младежкото му лице оставаше недокоснато от възрастта, с изключение на лекото издължаване, дължащо се на бавно покачващото се към темето чело. Притежаваше достолепие - вродено, не само привидно заради благородно прошарената коса (друг е въпросът дали прошарването беше естествено, или постигнато с чужда намеса). И ако не беше волята му да използва влиянието си в служба на журналистическата етика, положението щеше да стане значително по-зле.

„Драги мои американски съграждани, обитатели на Земята... - О, какъв шанс именно той да произнесе това обитатели на Земята! По-второ степенните телевизионни водещи направо се разтрепериха от завист. - Нашият телевизионен канал току-що се сдоби с доказателства, които, изглежда, потвърждават казаното от посетителите. Вие разбирате за кое твърдение говоря. Извършената независима експертиза потвърди, че следващите фотоси са неподправени, макар, както ще видите, те да предизвикват множество въпроси, на които все още нямаме отговори. Трябва да ви предупредя, че следващите кадри не са подходящи за деца. - Пауза. Милиони се привеждат към екраните, затаили дъх. - Възможно е да са неподходящи и за всички останали, но това е светът, в който живеем, и ние не можем да си затваряме очите.“

Никой дори не помисли да го прави и малцина бяха ония, които отпратиха децата в другата стая. После, без повече предисловия, той показа снимките на фона на пълна тишина.

В холовете на американците из цялата страна, по баровете и офисите, в приютите и пожарните, в подземните лаборатории на Националния природонаучен музей, както и на всички други места при появата на първата снимка веждите се свъсиха.

Това беше момент на затишие - свъсени вежди, първоначално недоверие, - но той не продължи дълго. През последните четиридесет и осем часа първоначалното недоверие отстъпи пред лековерието. Много хора едва сега разбраха какво е да вярваш. Ето защо съвсем скоро, подобно на огромна вълна, реакцията на зрителите премина от Какво е това, по дяволите?! към О, божичко!, а паниката по света достигна нови върхове.

Демон.

Това беше Зири, макар - естествено - никой да не знаеше името му, нито, като Е лиза, искаше да го научи.

Малката обява, която Зузана и Мик биха съчинили за кирина по време на полета, би гласяла приблизително така: „Влюбен храбрец, понастоящем обитаващ секси тяло на откачен маниак с цел спасението на света, би пожертвал всичко в името на любовта, но се надява да не се стигне дотам. Заслужавам си щастливия край.“

Във вълшебните приказки, Зузана беше убедена в това, той със сигурност щеше да си получи щастливия край. Там чистите по сърце винаги печелеха. Между Зузана и Мик имаше споразумение като във вълшебните приказки: след като извърши три героични подвига, той ще поиска ръката й. Тя го каза уж на шега, но Мик го прие съвсем насериозно и до момента беше извършил само първия подвиг - макар Зузана тайничко да броеше за подвиг и това, че оправи климатика в хотелската стая, където бяха отседнали за последно.

Саможертвата на Зири да се раздели с рожденото си тяло категорично можеше да се смята за подвиг. Само дето животът не беше вълшебна приказка, нещо повече - понякога направо се увличаше и стигаше твърде далеч, само и само да докаже колко не-вълшебен може да бъде.

Като в този момент например.

Някъде далече отвъд в този момент се случваше нещо друго. Това беше паралел, който никой в двата свята нямаше как да направи. Онова, което ставаше в Ерец, си оставаше в Ерец, но иначе същото се случваше и на Земята. Никой не би могъл да провери времевите паралели на това съвпадение. Но то... почти навеждаше на мисълта за наличието на синхрон между двата свята.

В мига, в който образът на изоставеното киринско тяло на Зири се появи на телевизионните екрани в света на хората - точно в този момент, - в Ерец острието на един от доминионците... прониза сърцето му.

Ако наистина съществуваха и други светове, освен тези двата, може би те също бяха свързани по някакъв начин и вероятно ехото от случилото се сега отекваше в тях като сянка на сянката на сянката на сянката. Или беше просто съвпадение. Брутално. Свръхестествено. Докато образът на мъртвото тяло на Зири прогаряше като дамга съзнанието на човечеството - демон! -той отново загина.

Този път болката беше несравнимо по-голяма и сега нямаше кой да го държи в прегръдките си, нямаше и звезди, в които да се взира, докато животът бавно изтича от него. Този път беше съвсем сам и много скоро след това умря и нямаше никой с кадилница наблизо. Обеща на Кару, че ще се погрижи за събирането на душите, но не го направи. Време не остана.

А сега времето му съвсем беше свършило.

Когато край ямата Кару докосна незащитената душа на Зири, когато духът му досегна нейните сетива, тя почувства в него рядко срещана чистота - високопланинските вихри над Аделфите; дом - и беше съвсем закономерно точно тук да захвърли омразното тяло на Белия вълк и да отлети свободен от трясъка на блъскащи се мечове и крясъците, които доскоро го заобикаляха. Сега нямаше никакъв звук. Само светлина.

И душата на Зири си беше у дома.

„Дами и господа - обяви водещият от студиото в Ню Йорк. Гласът му беше тържествен и много сериозен, без следа от каквото и да било нездраво ликуване. - Това тяло е било изровено едва вчера от масов гроб в покрайнините на пустинята Сахара. То е едно от многото и между тях няма две, които да си приличат, освен по това, че са мъртви. Не е ясно кой ги е избил, макар първоначалните изследвания да сочат приблизителното времето на смъртта - отпреди три дни.“