Сънища за богове и чудовища

Оглавление

110

- Знаете ли - отбеляза Зузана, на английски, - ще сте много по-привлекателна, ако разкарате тая физиономия.

Въпросната физиономия замръзна. Потрепващите ноздри подсказваха, че предизвикателството е прието. И тогава, като на забавен каданс от някой филм, една от веждите на непознатата хвръкна към челото.

Играта. Започва.

Зузана Новакова беше хубаво момиче. Често я сравняваха с кукла или с фея, и то не само заради дребничкия ръст, но и заради изящното малко личице - щастливо съчетание между ангелски черти и волтова дъга, покрито с кожа като порцелан. Деликатна брадичка, кръгли бузки, огромни искрящи очи и - въпреки че тя би унищожила всеки, направил подобно сравнение - извити като лъка на Купидон^ устни. Цялата тази привлекателност представляваше една от многото клопки и неочаквани обрати на природата, защото... това не беше всичко у Зузана Новакова. Ни най-малко дори.

Щом някой дръзнеше да й излезе насреща, то беше все едно някоя риба е решила лениво да налапа чудните слънчеви зайчета, които подскачат из сенчестите дълбини, а в следващия момент - О БОЖЕ ЗЪБИ УЖАС! - се озовава срещу морски дявол, изскочил иззад тях.

Зузана не ядеше хора. Само ги правеше на пух и перушина. И ето че сред искрящия мрамор, кристалите и позлатата в лобито на един от свръхлуксозните римски хотели в рамките само на две секунди веждата на Зузана проведе майсторски клас. Начинът, по който хвръкна нагоре, си струваше гледката. Стремителното излитане, извивката. Презрение, разве се леност, весело презрение, самоувереност, осъдителност, насмешка, даже съжаление. В нея се съдържаше всичко това, даже повече. Веждата й си общуваше директно с веждата на италианката и някак успя да и каже: не сме се заблудили и не сме дошли да се къпем в умивалниците на тоалетната ви. Вие си направихте погрешен извод. Занапред действайте по-предпазливо.

Веждата предаде съобщението на когото трябваше, а устата на получателя изведнъж загуби изражението плужек-в-руколата и още преди Мик да успее да се намеси, миролюбиво, почти извинително, като каже: „Резервирали сме кралския апартамент“, жената вече вкусваше първите горчиви плодове на своето унижение.

-Кралският... апартамент?

В кралския апартамент на „Сейнт Риджис“ бяха отсядали царствени особи и рок легенди, петролни шейхове и оперни диви. Цената му беше близо 20 000 долара за нощ при обичайни обстоятелства, а сега обстоятелствата изобщо не бяха обичайни. В момента Рим беше центърът на света, препълнен до пръсване с поклонници, журналисти, чуждестранни делегации, авантюристи и откачалки и просто нямаше никакви свободни места. Местните вече отдаваха под наем терасите и мазетата - даже покривите - по най-високата тарифа, а и без това претоварената полиция едва смогваше да разчисти палатковите лагери на поклонниците, изникнали из парковете.

Зузана и Мик нямаха представа колко ще струва това на Кару, на нейната мнима баба Естер, или пък на този, който плаща сметката. При обичайни обстоятелства подобно разточителство би ги накарало да се почувстват неудобно, дребни и незначителни, същински селяндури в присъствието на хора от по-горна класа. Всъщност това би ги накарало да се почувстват точно така, както тази жена искаше да ги накара да се почувстват. Не и този ден обаче. Благодарение на натрупания от Зузана в последно време опит, сега тези изолирани от света, привилегировани хора й приличаха на скъпи обувки, които стоят по кутиите си триста шейсет и два дни в годината, защото никой не ги носи. Надлежно увити в мека хартия и далече от всякакви опасности, те познаваха само бляскавите гала събития и вътрешността на кутията. Ама че тъпия. Ама че скука. В сравнение с всичко това полепналата по нея мръсотия от пътуването и ексцентричната непристойност на външния й вид я караха да се чувства като в доспехи.

Извоювах си тази мръсотия.

Уважавайте. Мръсотията.

- Точно така - каза тя. - Кралският апартамент. Вие би трябвало да ни очаквате. - Освободи се от раницата си и я остави да падне на пода, вдигайки при съприкосновението си с него задоволително количество прах. - Ще бъде страхотно, ако се погрижите за багажа - допълни с прозявка. После вдигна ръце право нагоре, за да разкърши рамене - не защото имаше кой знае каква нужда, а за да покаже петната под мишниците си в пълния им блясък. Знаеше, че там са се образували концентрични кръгове от многократното изпотяване. Приличаха на кръговете в дървесен ствол и за нея имаха особено, магично значение. Те бележеха нейното пребиваване в една мрачна вълшебна приказка... която други едва ли биха преживели.

Тази риза завинаги щеше да остане непрана.

- Разбира се - откликна жената и сега гласът й беше само празна черупка от предишния глас. Забавно беше да я наблюдава човек как се бори с импулса да нацупи устни или да свъси вежди, да набърчи нос или да демонстрира онзи стоманен поглед прецених ви и ви намирам за недостойни през полуспуснати клепачи, който придава прословутия шик на италианките. Тя беше унизена. Нейната вежда аматьор се върна обратно на мястото си, където остана през цялото време на последвалата операция, приела скромната форма на запетайка. Без никакво протакане повече Мик и Зузана бяха съпроводени до асансьорите. Впоследствие качени. Преведени през нелепо тапицирания с плюш коридор. За да се съберат най-после с останалите от тяхната команда.

От чисто практична гледна точка се разделиха още на летище Чампино в покрайнините на Рим, където кацна чартърния самолет, пратен от Естер. Зузана и Мик слязоха - привидно единствените пътници - и минаха през паспортната и митническа проверка като човешки същества, докато останалите се разтвориха във въздуха още при стълбичката на самолета. Отправиха се по права линия директно към хотела, докато Мик и Зузана взеха такси, за да ги настигнат.