Сънища за богове и чудовища

Оглавление

Това обаче не бяха нейните чудовища и тъй като сърцето й продължи да поддържа нещо подобно на нормален ритъм, тя лека-полека се съвзе. Естествено, че не бяха нейните чудовища. Какво си беше помислила? Или пък не беше си помислила. Нейните чудовища съществуваха в безкрайните селения на сънищата, където действаха съвсем различни закони.

Ти на това ли му викаш зверове, Юсеф, можеше да попита тя и да се разсмее, останала без

дъх от облекчение. Значи нищо не знаеш за зверовете!

Тя обаче не се разсмя.

- Сфинксове - прощушна.

- Моля? - недочу проф. Амхали.

- Приличат на сфинксове - поясни тя, повишавайки глас, но без да откъсва очи от тях. Страхът й се беше разсеял. Нещо сякаш го отнесе и сега изпитваше само захлас. - От митологията.

Жени-котки. Две на брой, съвършено еднакви. Пантери с човешки глави. Близа пристъпи навътре и веднага с благодарност усети как жегата намаля. Шатрата се охлаждаше от шумен климатик, а сфинксовете лежаха върху метални маси, положени върху бидони със сух лед. Косматите им котешки тела бяха кадифеночерни, а крилете - крил е - имаха тъмен цвят и бяха покрити с пера.

Гърлата зееха прерязани, а гърдите бяха потъмнели от засъхналата кръв.

Проф. Чодри мина покрай Близа и свали шлема на защитния си комбинезон.

- Професоре - веднага се обади проф. Амхали, - налага се да възразя.

Но проф. Чодри явно не го чу и пристъпи към по-близкия от сфинксовете. Главата му над комбинезона изглеждаше малка и сякаш лишена от тяло, а изражението се колебаеше на ръба на скептицизма.

Близа също свали шлема и вонята тутакси я блъсна в носа - много по-директна и осезаема от зловонието, което се носеше по склона, затова пък сега виждаше създанията много по-ясно. Застана редом с проф. Чодри край тялото. Придружителят им видимо се безпокоеше и сърдито мърмореше нещо за риск и правила, но не беше никак трудно да го пренебрегнат, като се има предвид какво лежеше пред тях.

- Кажете ми всичко, което знаете - каза проф. Чодри, самата деловитост. Проф. Амхали го направи, но то не беше много. Телата, над две дузини, били намерени в открита яма. С това се изчерпваше всичко.

- Разчитах да излезе някаква измама и набързо да приключа с този случай - продължи мароканският учен, - но се оказа, че е невъзможно. Сега надеждата ми е, признавам, вие да успеете.

В отговор на което проф. Чодри само вдигна вежди.

- Всички ли изглеждат така? - попита Близа.

- Ни най-малко - отвърна проф. Амхали и вдървено кимна към едно бяло платнище, заметнато върху някаква купчина, много по-голяма от сфинксовете.

Какво ли има отдолу, зачуди се Близа. Проф. Чодри обаче само кимна и отново насочи вниманието си към сфинксовете. Тя се присъедини към него, прокара облечения си в ръкавица пръст по котешкия преден крак, после се надвеси над тъмното крило. Повдигна едно от перата с върха на пръстите си и известно време го изучава съсредоточено.

- Бухал - заключи изненадано накрая. - Забелязвате ли фимбриите? - Тя посочи върха на перото. - Тези рюшове са уникални за оперението на бухала. Благодарение на тях лети съвсем безшумно. Тези приличат на пера от бухал.

- Съмнявам се, че това са бухали - отбеляза проф. Амхали.

Сигурен ли сте, отвърна му саркастично наум Близа, защото аз пък съм чувала, че бухалите в Африка имали женски глави. Чувстваше се... въодушевена. Ужасът беше слязъл с нея по хълма. При споменаването на думата зверове се беше увил около нея и я беше стегнал в пръстените си -сънят, кошмарът, преследването, унищожението, - но сега всичко отмина, последвано от облекчение, изтощение, благоговение. Благоговението беше най-отгоре - най-горната топка сладолед във фунийката. Сладолед срещу кошмари, помисли си лекомислено.

Мляс-мляс.

- Прав сте. Това не са бухали - съгласи се проф. Чодри и вероятно само някой добре запознат с нюансите в гласа му, като Близа например, би могъл да долови сухия сарказъм. - Или поне не изцяло.

Последва бегъл оглед на телата с единствената цел да се установи дали това не е някаква измама.

- Следете за белези от хирургически шевове - инструктира Близа проф. Чодри и тя направи точно както й беше наредено, изследвайки внимателно местата, където се свързваха несъвместимите части в телата на създанията: основно вратовете и ставите на крилете при плешките. Но никак не искаше да оправдае надеждите на проф. Амхали; не искаше да открие следи от хирургическа намеса. Но дори да ги имаше... тогава откъде - или от кого - бяха дошли главите? Така всичко започваше да прилича по-скоро на филм на ужасите, отколкото на грандиозно научно откритие. Във всички случаи това беше излишно усилие. Тя вече знаеше, че създанията пред нея са истински. Както знаеше, че и ангелите са истински.

Тези негца просто ги знаеше.

Не, ти нищо не знаеш, укори се тя. Тия работи така не стават. Първо си задаваш въпроси, после събираш данни и ги проучваш, накрая формулираш хипотеза и я проверяваш. И чак тогава може би донякъде знаеш.

Но тя все пак знаеше и да се опитва да го отрича бе все едно да крещи срещу ураган.

Аз знам и други неща.

При тази мисъл едно от тия други негца... се прояви. Все едно някоя гледачка беше хвърлила карти таро в нейното съзнание и й беше показала това познание, тази истина, лежала обърната с лицето надолу... през целия й досегашен живот. И по-дълго. Много по-дълго. Сега обаче излезе наяве и се оказа нещо много по-мащабно, за да го проумее така изведнъж. Много по-мащабно. Близа си пое дълбоко дъх, а това не беше най-добрата идея, когато си близо до труп, ето защо се наложи да отскочи назад и с няколко бързи плитки вдишвания да прочисти миазмата на смърт и разложение от белите си дробове.