Сънища за богове и чудовища

Оглавление

Почувства същинско облекчение, че пак може да отприщи дълго сдържаната ярост. Макар и на колене, прималяла от постоянното облъчване на близко разположените хамси, Лираз все още не беше изгубила способността да разсъждава: безстрастно и без да тържествува осъзна, че светът отново си е дошъл на мястото. Ето защо зверовете я бяха изолирали, докато лагеруваха под открито небе, въпреки че остана с тях по своя воля. Защото са печелели време.

Те бяха четирима. Трима стояха с насочени хамси, омаломощавайки я с магията си. Четвъртият беше вдигнал голяма двуостра брадва.

Без да се броят, разбира се, трите трупа, проснати между тях - толкова пресни, че сърцата им още не бяха го разбрали и кръвта бликаше от артериалните рани като вода от фонтан.

- Това не трябваше да го правиш - каза водачът на малката група убийци и прекрачи през труповете на загиналите си другари с решителна вълча усмивка.

Тен.

Лираз не разбираше защо трябва да се изненадва, че нейният нападател е вълчицата лейтенант на Тиаго, но наистина беше стъписана. Мигар повярва, че Белия вълк е станал почтен? Ама че глупачка. Зачуди се къде ли може да е той сега и защо отсъства от веселбата.

- Ако щеш вярвай - провлачи Тен, - но нямаме намерение да те убиваме.

- Предпочитам да не го вземам за чиста монета. - Те я бяха причакали в тъмното и Лираз не

се съмняваше, че животът й виси на косъм.

- Твое право, но наистина е така. Просто искаме да поиграем твоята игра.

Отначало Лираз не схвана за какво говори тя. Трудно й беше да съобразява при тези последователни залпове магия, но най-накрая проумя. Нейната игра на кой-кой-е. Кой от нас кого от вас е убил в предишните му тела. Стомахът й се сви още посилно, и то не само заради хамсите. Ама, разбира се, помисли си. Не знаеше ли, че точно така ще стане? Толкова по-зле за нея, че измисли игра, в която нямаше нищо забавно.

- Само не ми казвай, че веднъж вече съм те убивала - каза. - Или не е било само веднъж?

- И веднъж ми стигаше - отвърна Тен.

- И сега какво - очакваш извинение?

Тен се разсмя. Зъбите й лъснаха.

- Налага се. Определено трябва да го направиш. Но тъй като не мога да си представя как се извиняваш, просто ще ти отнема трофеите. Нищо чудно да живееш още дълго и щастливо без тях. Е, може и да не стане, но това вече си е твоя работа.

Говореше за ръцете й. Канеха се да я лишат от ръцете й. Е, ще им се наложи доста да се постараят.

- Ами давай тогава - каза насмешливо през зъби Лираз.

- За никъде не бързаме - гласеше отговорът на Тен.

Те определено не бързаха. Но изложена на магията на техните хамси, Лираз губеше сили с всяка следваща секунда - точно в това беше проблемът. Проклети дяволски очи. В това се състоеше подлият им план: първо да я омаломогцят, а после да я съсекат.

Отначало не го бяха планирали така, но след като трима техни бяха покосени само за минута, наложи се да размислят.

Три трупа. Нелепа кръвопролитна загуба. Само при вида им на Лираз й се прищя да закрещи. Защо ме принудихте да направя това?

Тен я доближи. От двете й страни вървяха двама драконди - гущероподобни с богато надиплена люспеста плът около врата като някаква гротескна яка на кралски придворни. Приближаваха с протегнати ръце и дланите им изстрелваха залпове страдание в основата на черепа на Лираз; трябваше да напрегне всички сили, за да не позволи треморът да я обхване цялата. Даваше си сметка, че няма да удържи още дълго. Скоро магията ще я принуди да се тресе като паралитик.

Безсилието я вбесяваше, унижаваше и ужасяваше. Сега, каза си. Ако изобщо има шанс да се отърве, трябваше да действа сега. Магията на трите чифта хамси пулсираше в нея със силата на ковашки чукове.

През болката проблесна една-единствена ясна мисъл: моите ръце също са оръжия.

Тя се изсмя.

Тен блокира удара, сграбчвайки я за китката; магията пропищя в Лираз, разнасяйки от мястото на досега немощ в мускулите, костите, плътта, ума. Неумолима. Предизвиквайки пристъпи на тремор. Нажежена до бяло. Слабост, преминаваща през нея като вятър. Звездни богове. Лираз усещаше как жива я яде отвътре, как скоро ще я превърне в пепел или направо нищо няма да остави от нея.

Тен продължаваше да я стиска за едната китка, но свободната й ръка направи каквото трябва. Опря длан о гърдите на Тен, изкрещя в отговор - нечленоразделен рев право в лицето на химерата... и огънят лумна. Задимя.

Овъгли.

Рядката козина по гърдите на вълчицата пламна. Миризмата дойде незабавно - беше гъста и върна Лираз обратно при погребалните клади в Лораменди. Едва не загуби концентрация, но

някак успя да се овладее, за да задържи ръката си, която прогори козината и стигна плътта.

Устата на Тен се раззина и тя нададе вой, който не отстъпваше на рева на Лираз. Сега се гледаха очи в очи, опрели длан о плът, крещейки от ярост и болка в лицето на другата, докато нечии ръце не сграбчиха Лираз и не я откъснаха; запратиха я с такава сила срещу каменната стена, че й причерня, накрая се озова просната по гръб, едва поемайки си въздух.

Повече нямаше никакъв шанс.

Ту се съвземаше, ту пак потъваше в мрак, усещайки първо хватката на ръцете, още преди да зърне лицата над себе си - двамата драконди. Устите им бяха раззинати и съскаха, тъмночервени и вонящи; отново я вдигнаха на крака, а тънката тъкан на ръкавите й не беше никаква преграда срещу досега на дланите им о нейната плът.

Нейната татуирана плът, нейният таен ужасяващ рабош.

Отново се озова очи в очи с Тен. Вълчицата вече не се хилеше озъбено насреща; сега кипеше от омраза - дивата й муцуна беше сбърчена н оголваше зъбите в злобна гримаса, непостижима за нито едно човешко същество или серафим.